Отворено писмо от Красимира Обретенова

| Български хелзински комитет,

Уважаема Ани Салич,

В качеството Ви на журналист, рекаламно лице и водеща на шоуто „Великолепната шесторка” към Вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които НЕизоставено дете с увреждания - много увреждания след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към Вас, както като инициатор и участник в нищожни, мънички, благотворителни кампании за изоставени и неизоставени деца, така и като бивш журналист, който е БИВШ, защото се е превърнал в болногледач на детето си и в лаеща вълчица срещу убийствената, некадърна и безотговорна управленска и административна социална система на България.

Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции „Великолепната шесторка” и „Байландо”да НЕ успеят, въпреки че няма такъв шанс. Не искаме да успеят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешкото милосърдие на българските граждани и скъпа медийна акция, наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани благотворителни пиаракции, измъкващи и последното бедняшко левче от джоба й с лигави и инфантилни призиви за илюзорна помощ. Защото провалът на шоуто Ви и на „Байландо” е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата.

Уважаема Ани Салич,
Нямаше да си позволя да съм толкова груба, ако Вие и цялата медийна гилдия си бяхте направили журналистическия труд да обясните на обществото и на властта, ЗАЩО България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания, по брой изоставени деца от ромски произход и т.н. А Вие не го направихте, защото проблемите на изоставените деца са лесносмилаеми като редакционна материя и е по-лесно тези деца да се използват с комерсиален медиен продукт за обществен имидж, отколкото да се разрови цялата бюрократична, институционална, нормативна и управленска система, която пълни домовете за изоставени деца и не прави живота на „семейните” деца по-добър, независимо дали са с увреждания или не. И за това да се говори ежедневно, а не ежесутрешно да се лъска егото на стари и нови управленски люде.

Самият факт, че на пресконференцията за „ВШ”2 зам.-министър Валентина Симеонова каза, че, цитирам по памет: ”предимно бедни семейства си изоставят децата”, означава, че тя изобщо не е наясно с генезиса на проблема, както и всички, които споделят становището й.

Основната част от изоставените здрави деца са „произведени” в многолюдни непрекъснато размножаващи се ромски семейства, а децата с увреждания - от семейства КОИТО НЕ ИСКАТ ДА ОБЕДНЯВАТ и ОСКОТЯВАТ, грижейки се за детето си.

Та между двете издания на „ВШ” съвместно с УНИЦЕФ бТВ трябваше категорично да застане зад фактите, че: - основната причина за многото изоставени ромски деца е „помощ”-ната социална политика, която стимулира „излишната” раждаемост сред най-бедното ромско население. Стимулира я и липсата на законодателно криминализиране на малолетната раждаемост като сексуален тормоз и злоупотреба с малолетни и непълнолетни деца сред най-бедните роми. Стимулира я липсата на управленски капацитет и ВОЛЯ за ефективна (а не предизборна) интеграционна стратегия и ефективни проекти за реалната интеграция, паралелно с нужните рестриктивни мерки срещу гражданската, обществената и родителската безотговорност, замаскирана с уж традиционните и манталитетни особености на ромския етнос. Отдадени на социална кауза медия и организация като бТВ и УНИЦЕФ трябва да знаят и да кажат на обществото, че написаното по-горе се споделя от огромна част от образованите, квалифицирани и реализирани роми. Като медия трябваше да знаете, че няма страна в света, която да може да осигури ресурс да интегрира такъв огромен брой хора, които само и единствено се размножават, а ги издържа доживот 2 милиона работещо население от 7 милиона граждани. За богата 30-милионна държава 2% неефективно население е поносим социален казус, но за бедна със 7 млн. население и 10% интензивно размножаваща се примитивна общност с нулев обществен потенциал - няма социално спасение, а цифрите са относително точни.

В крайна сметка в България едно семейство на работещи родители с НЕизоставено дете с увреждане с данъците си издържа толерираното от медиите, социалната система и държавата като институция „размножаване” на неефективно, неработещо, неграмотно, неквалифицирано население, както и изоставените от него деца, които допълнително се обгрижват и от благотворителни кампании. Когато родител като нас се опита да получи енергийна помощ, няма шанс, защото надвишава минималния доход от 130 лв. на член от семейството - колкото струват пет пакета памперси и няколко пакета мокри кърпички. Но неграмотната малолетна „майка”-инкубатор, която е започнала да ражда от 12-годишна, оставила е три деца на държавата, „грижи се” за две и е заченала поредно, получава всичко, което поиска. Никой не се интересува работещите родители получават ли си редовно заплатите, като им ги забавят с няколко месеца, ако изобщо ги изплатят (каквато е масовата икономическа ситуация в момента), с какво си издържат децата, с какво си плащат лекарствата, тока през зимата (ако детето е по цял ден в къщи с баба си или е болно и не е в дневен център или училище), рехабилитацията, лечение, ремонтите вкъщи, лечението на другите членове на семейството, с какви средства се отглеждат здравите деца в семейството... Ако няма баба или дядо – пенсонер, или да си зареже работата и да остане болногледач в къщи, най-често ние, майките, зарязваме кариера, бъдеще - срещу 200 лв. обезщетение от социалната система. Като журналист би трябвало да знаете, че преобладаващата част от семействата с деца с увреждания са семейства без бащи, защото татковците бързо се спасяват от родителската безнадеждност... Трябва да знаете и че една от причините да не можем да работим е, че почти ежедневно обслужваме социалната и здравната бюрокрация, за да получим поне малкото облекчения, предвидени от системата.

Една водеща медия със социални претенции трябва да знае и да каже ясно, че идиотската политика на геноцид над изоставените деца и за семействата с деца с увреждания се „произвежда” основно от Агенцията за социално подпомагане, а тя е една социална жандармерия - некомпетентна паразитна структура заедно с още десетина институции с дублиращи се функции, отдели, дирекции и т.н. В основата на паразитното съществуване на тези структури стои базисната липса - няма статистика и анализи за броя на децата с увреждания по основни и съпътстващи диагнози, интензитета на увеличаването на броя на тези деца и най-важното - ПРИЧИНИТЕ!!! за този интензитет, както и за РЕГЛАМЕНТИРАНОТО ОБЕДНЯВАНЕ на тези семейства чрез Закона за социално подпомагане, Правилника за прилагането му, други закони, подзаконовите нормативни актове - заповеди, указания и пр. - дело все на бюрократи - малоумници.

Липсата на такава информация води до грешно осведомяване на съответните европейски финансови структури, откъдето идват грешни параметри и условия за реализиране на проекти. С такива грешни проекти властта и голям брой НПО крадат и прахосват милиони евро за дневни центрове за рехабилитация, които по същността си са изолатори за семейни деца - ограничен брой специалисти, некомпетентни и нископлатени и грижите за децата там са почти като в дом за изоставени.

Една водеща медия със социални претенции трябва ежедневно да коментира „производството” на деца с тежки заболявания и увреждания, причинени от некомпетентната, безотговорна, престъпна здравна система, както и последствията от Чернобилската авария за нацията ни и по-скоро престъпното за тогавашната власт ненавременно прилагане на мерки за ограничаване на последствията от радиационното замърсяване на страната ни - „реколта”, която сега пълни детски инвалидни колички и домовете за изоставени деца!

Уважаема Ани Салич,
За да се затвори входът към институциите, каквито претенции имате във „ВШ”, е нужно ЯРОСТНО да се притисне политическата система и властта да преструктурира и прочисти от мързеливото, арогантно, нагло и некадърно чиновничество цялата шуробаджанашка социално-здравно-осигурителна система. Да регламентира реална и ефективна здравно-осигурителна среда, както и подкрепяща политика за "семейното" отглеждане на децата с увреждания, вместо политици и залязващи шоу звезди да се превземат в естрадни кампании, които заедно с останалите подобни мащабни или спорадични събития не решават дори частично проблемите в системата. И поради това са манипулативни и омерзяващи, а децата, участващи в тях – цинично използвани като марионетки.

В момента деинституционализацията се извършва механично и под натиск от ЕС, а не защото държавата ни иска и знае как да го направи - децата с увреждания се връщат при близките им и там те живеят малко по-дълго, но също толкова бедно и ги погребват в семеен, а не в домски гроб. Колкото и да пълним страната със защитени жилища и да търсим приемна и осиновителска грижа – от едната страна ще се налива – от другата ще изтича.

За българските медии ние, обречените на децата си родители (защото системата ни прави неудачници и жертви), сме само герои от „планьорки” - ревем и хленчим. И няма кой да покаже цената на битките ни да сме отговорни родители и граждани - ПРИМИТИВИ с убити мечти, с мизерен живот, в скапани панелки, във вечно безпаричие, с изтормозени здрави деца, заради решаването на проблемите на братчето или сестричето с увреждания... А децата ни с увреждания умират почти като в дом на ужасите – много обичани, но някои недохранени, други нелекувани, нереахабилитирани, доосакатени..., но на никого не му пука - докато не постъпят в дом, където са по-забележими.

В крайна сметка акции като „ВШ” правят привлекателна възможността ИЗВЪН семействата си да осигурим нормален живот на децата си, вместо да мизерстват при близките си.

В този смисъл се надявам да отговорите на въпросите, поставени по-долу от десетки родители на деца с увреждания, прочели отчета на УНИЦЕФ от „ВШ”1 в интернет мрежата:

1. В новата кампания на УНИЦЕФ за ДМСГ Шумен заложеният план представлява изцяло превенция на изоставянето, а не затваряне на дом. Как всъщност ще се затваря дом, след като не са предвидени оценки за състоянието и нуждите на децата? Предвидена е актуализация на съществуващи оценки, които реално са проформа. С този план ще се профилактира изоставянето, НО няма да се затвори този огромен дом, а и отново са планирани прекалено много нови звена, които ще си дублират дейностите.

2. Отчетът на УНИЦЕФ от първото издание на шоуто за строителството и ремонтите на сградите е сумарно обобщен, няма публикувана документация за процедури за конкурси по възлагане на ремонтите, строителната дейност, доставката на средства и обзавеждане, това са пари на дарители и би следвало процедурите да са детайлно отчетени и прозрачни.

3. Кое наложи да се влагат пари за луксозни къщи, без да е гарантирана устойчивост на услугата, тъй като е известно нисък бюджетът, с който годишно разполагат ЦНСТ?

4.Услугата ЦНСТ (център за настаняване от семеен тип) така, както е приета методиката, е дефинирана като услуга за "ДЕЦА". Следователно тази услуга в тези ЦНСТ не обхваща лица над 18 години. Какво се случва с настанените деца, след като навършат 18 години? След като е решено, че са изчерпани всички възможности - в Дом за възрастни ли ще отидат тези младежи?

5. В две от къщите са настанени младежи. Но в същото време не е ясно има ли официално одобрена методика за ЦНСТ за младежи, което води до въпроса: как се финансира тази услуга и устойчива ли е тя, сигурен ли е бюджетът и за следващите години, включена ли е в системата от услуги в общността... Две Могили - къде се намира на картата този полу-град, полу-село и какви услуги в общостта има там? Защо отново персонал от Могилино се грижи за тези деца?

6. Включени ли са в щатното разписание на ЦНСТ за младежи необходимите специалисти и какви, защото ако не са включени, е съмнително тези младежи да могат да получават в Две Могили и в Гложене услуги извън ЦНСТ (едва ли там има дневен център).

7. Относно ЦНСТ за деца (в Русе, Варна и София) е видно от методиката, че не са включени всички видове специалисти, които са нужни, в такъв случай трябва да се знае тези деца ползват ли услуги извън общността и къде, и достатъчно ли са?

8. Твърдите, че моделът Могилино е модел за затваряне на институции? Значи ли това, че смятате ЦНСТ за единствен възможен вариант за деинституционализация и не противоречи ли това твърдение с поредната ви кампания?

Уважаема Ани Салич,

Като социално отговорна медия, каквито претенции има бТВ във Ваше лице, трябваше да знаете, че не обществото, а първо институциите трябва да си свършат работата, а после тази работа да се подпомогне с медийни и благотворителни кампании. А една от важните журналистически задачи, които не изпълнихте, е да обясните, че случващото се в Могилино преди филма на ББС, както и за сегашната чудовищна ситуация в социалните домове и семействата ни, има конкретни виновници. Част от тях са бившата шефка на ДАЗД Ширин Местан и екссоциалната министърка Емилия Масларова. Вместо да са подсъдими за престъпна безотговорност, причинила смърт и телесни повреди на повече от едно дете, едната е участник в подобно цинично благотворително шоу, а другата е преподавател в български университет.

Красимира Обретенова,
Добрич