Религиозното обучение - начин на упортеба в секуларна България

| Асе­н Ге­нов,

Ре­ли­гиоз­но­то обу­че­ние в се­ку­лар­ни­те дър­жа­ви има ака­де­ми­че­н ха­рак­тер. Раз­лич­ни­те де­но­ми­на­ции, вклю­че­ни в об­ра­зо­ва­тел­ния про­цес се раз­глеж­дат от глед­на точ­ка на тех­ни­те ри­туа­ли, об­ре­ди, це­ре­мо­нии, вярва­ния и док­три­ни, а те­зи ас­пек­ти се пре­по­да­ват в ис­то­ри­чес­ки, фи­ло­соф­ски и кул­ту­рен план. Ос­нов­на ха­рак­те­рис­ти­ка на за­пад­на­та се­ку­лар­на кул­ту­ра е то­ва, че ре­ли­гиоз­но­то обу­че­ние е из­цяло от­де­ле­но от науч­но­то и раз­глеж­да вярва­ния­та ка­то фун­да­мен­тал­на и ос­но­во­по­ла­га­ща ха­рак­те­рис­ти­ка, коя­то мо­ти­ви­ра при­над­леж­нос­тта на вярва­щия към да­де­на де­но­ми­на­ция.

Се­ку­лар­на­та кон­цеп­ция се от­ли­ча­ва от раз­би­ра­ния­та на об­щес­тва­та, кои­то се при­дър­жат към ре­ли­гиоз­ни­те за­ко­ни, в кои­то оп­ре­де­ле­на ре­ли­гиоз­на док­три­на се пре­по­да­ва в чис­то ре­ли­гио­зен сми­съл, а тра­ди­ции­те и оби­чаи­те се прие­мат за за­ко­ни, чие­то на­ру­ша­ва­не е прес­тъп­ле­ние и де­виан­тно по­ве­де­ние, нуж­дае­що се от на­ка­за­тел­на ко­рек­ция.

Хо­ра­та в да­де­на стра­на има­т свои­те ре­ли­гиоз­ни вярва­ния или ат­еис­тич­ни въз­гле­ди, по­ра­ди кое­то при­ви­ле­ги­ро­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни ре­ли­гиоз­ни убе­жде­ни­я чрез под­дър­жа­не­то им от стра­на на дър­жа­ва­та мо­же да ста­не из­точ­ник на кон­флик­ти. Та­ка, ре­ли­гиоз­но­то обу­че­ние в дър­жав­ни­те учи­ли­ща някъ­де е раз­ре­ше­но, дру­га­де - не.

Про­тив­ни­ци­те на ре­ли­гиоз­но­то обу­че­ние в учи­ли­ща­та счи­тат, че по­доб­но при­ви­ле­ги­ро­ва­не мо­же да ста­не при­чи­на за дис­кри­ми­на­ция на де­ца­та, неп­ри­над­ле­жа­щи към пре­по­да­ва­на­та ре­ли­гия, а не­го­ви­те под­дръж­ни­ци са на мне­ние, че то би има­ло со­циа­ли­зи­ра­що влия­ние вър­ху тях, по­ма­гай­ки им да се раз­ви­ват ка­то от­го­вор­ни и ду­хов­но зре­ли въз­рас­тни.

В ид­еал­ния ва­риант, ре­ли­гиоз­но­то обу­че­ние в Бъл­га­рия би след­ва­ло да се про­веж­да в съот­ветс­твие рам­ка­та, за­ло­же­на от бъл­гар­ски­те за­ко­ни и прие­ти­те под­за­ко­но­ви до­ку­мен­ти, рег­ла­мен­ти­ра­щи проб­ле­ма. Ще ги при­помня:

Кон­сти­ту­ция на Р. Бъл­га­рия (Чл. 13, ал. 1 и 2);
За­кон за ве­роиз­по­ве­да­ния­та (Чл. 4, ал. 1);
За­кон за на­род­на­та прос­ве­та (ЗНП) (Чл. 5; Чл. 15, ал. 1, т.1);
Пра­вил­ник за при­ла­га­не на ЗНП (Чл. 4, ал. 1 и 2);
За­кон за сте­пен­та на об­ра­зо­ва­ние­то, об­щооб­ра­зо­ва­тел­ния ми­ни­мум и уче­бни­я план (ЗСОО­МУП) (Чл. 3);
Ин­струк­ция №2 на МОН от юни 2003 за про­веж­да­не на обу­че­ние по пред­мет “Ре­ли­гия­”;
Кон­цеп­ция за обу­че­ние по пред­мет “Ре­ли­гия­”;
Кон­цеп­ция за обу­че­ние по пред­мет “Ре­ли­ги­я-Ис­лям”.

Спо­ме­на­ти­те по-го­ре нор­ма­тив­ни до­ку­мен­ти оп­ре­делят ве­роиз­по­ве­да­ния­та в Бъл­га­рия ка­то от­де­ле­ни от дър­жа­ва­та, сво­бод­ни и рав­ноп­рав­ни. Об­ра­зо­ва­ние­то се оп­ре­деля ка­то свет­ско, не­за­ви­си­мо от ид­ео­ло­гии, ре­ли­гии и по­ли­ти­чес­ки док­три­ни, а на­ла­га­не­то им е не­до­пус­ти­мо. В об­ра­зо­ва­тел­ния про­цес ре­ли­гии­те трябва да бъ­дат пред­ста­ве­ни в ис­то­ри­чес­ки, фи­ло­соф­ски и кул­ту­рен план чрез уче­бно­то съ­дър­жа­ние на раз­лич­ни уче­бни пред­ме­ти.

За це­ли­те на то­ва из­ло­же­ние ще из­пол­звам след­ни­те пон­ятия: “ре­ли­гия­”, “ре­ли­гиоз­но обу­че­ние­” и “се­ку­лар­на дър­жа­ва”. Без съм­не­ние, тер­ми­ни­те "ве­роиз­по­ве­да­ние" и "ве­роу­че­ние" са из­ключ­ва­щи и има­т по-ско­ро пра­вос­лав­но-хрис­тиян­ска ок­рас­ка, до­ка­то "ре­ли­гия" и "ре­ли­гиоз­но обу­че­ние" са по-ско­ро включ­ва­щи, с неут­ра­лен ха­рак­тер, по­ра­ди кое­то упо­тре­ба­та им е по-уме­стна, ко­га­то се дис­ку­ти­рат въп­ро­си, свър­за­ни с ре­ли­гиоз­на­та сво­бо­да и рав­ноп­ра­вие. Ще пол­звам из­ра­за "се­ку­лар­на дър­жа­ва" в сми­съ­ла на дър­жа­ва, в коя­то ре­ли­гии­те са "от­де­ле­ни, сво­бод­ни и рав­ноп­рав­ни".

Пра­ви впе­чат­ле­ние оба­че, че за­ко­но­да­телят, дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли, жур­на­лис­ти­те и ду­хов­ни­ци­те, свър­за­ни в своя­та дей­ност с дис­ку­ти­ра­ния проб­лем, ма­со­во пол­зват пон­ятие­то "ре­ли­гия" ка­то си­но­ним на "ве­роиз­по­ве­да­ние", а "ре­ли­гиоз­но обу­че­ние" - най-чес­то, ка­то си­но­ним на "ве­роу­че­ние". За­що то­ва е та­ка и мо­жем ли да го­во­рим за уми­шле­на подм­яна на тер­ми­ни­те, и как­во ве­роя­тно се крие зад то­ва?

Ци­ти­ра­ни­те по-го­ре до­ку­мен­ти без съм­не­ние оп­ре­делят Бъл­га­рия ка­то се­ку­лар­на дър­жа­ва. То­ва оба­че из­глеж­да неп­рием­ли­во за за­ко­но­да­теля и ве­роя­тно за част от ду­хо­венс­тво­то. Ос­но­ва­ние да твър­дим то­ва ни да­ват по­ка­за­тел­ни­те про­ме­ни в за­ко­но­да­телс­тво­то, от 2002 г. и 2003 г. Прие­мат се под­за­ко­но­ви до­ку­мен­ти, кои­то ти­хо­мъл­ком про­менят ста­тук­во­то и на прак­ти­ка на­ла­гат оп­ре­де­ле­ни ре­ли­гиоз­ни док­три­ни в об­ра­зо­ва­тел­ния про­цес. Те­зи до­пъл­не­ния и из­ме­не­ния ви­ди­мо раз­ми­ват гра­ни­ци­те, в кои­то ре­ли­гии­те са “с­во­бод­ни, рав­ноп­рав­ни и от­де­ле­ни от дър­жа­ва­та” и са в про­ти­во­ре­чие с из­кис­ва­не­то за свет­ския ха­рак­тер на об­ра­зо­ва­тел­на­та ни сис­те­ма. Про­ме­ни­те, вне­се­ни през 2002 г. в За­ко­на за сте­пен­та на об­ра­зо­ва­ние, об­щооб­ра­зо­ва­тел­ния ми­ни­мум и уче­бни­я план (от 1999 г.), как­то и офи­циал­но прие­ти­те и одо­бре­ни от Ми­нис­терс­тво­то на об­ра­зо­ва­ние­то и нау­ка­та (МОН) през 2003 г. кон­цеп­ции за обу­че­ние по пред­мет “Ре­ли­гия­” и “Ре­ли­ги­я-Ис­лям”, Из­точ­но­то пра­вос­ла­вие и Ис­лямът нав­ли­зат в учи­ли­ща­та. На прак­ти­ка то­ва ста­ва та­ка:

Пър­во (през 2002 г.), към ЗСОО­МУП, в раз­по­ред­би­те му, рег­ла­мен­ти­ра­щи за­дъл­жи­тел­ноиз­би­рае­ма­та об­щооб­ра­зо­ва­тел­на под­го­тов­ка, се до­бавя и пред­мет “Ре­ли­гия­” (чл. 10, 4, изм., ДВ, бр. 95 от 2002 г.).

Пос­ле (през 2003 г.), към Пра­вил­ни­ка за при­ло­же­ние на ЗНП уп­равл­ява­щи­те до­бавят поя­сне­ние­то, че “о­бу­че­ние­то по уче­бни­я пред­мет "ре­ли­гия" се из­вър­шва съг­лас­но ин­струк­ция, из­да­де­на от ми­нис­тъ­ра на об­ра­зо­ва­ние­то и нау­ка­та” (чл. Чл. 4 (3) (Изм., ДВ, бр. 33 от 2003 г.).

За да от­го­во­рим на въп­ро­са мо­жем ли да го­во­рим за уми­шле­на подм­яна на тер­ми­ни­те и как­во ве­роя­тно се крие зад то­ва, не­ка си при­пом­ним и ек­спер­тна­та оце­нка на За­ко­на за ве­роиз­по­ве­да­ния­та, из­ра­бо­те­на от г-н Ева­нс* по ис­ка­не на Съ­ве­та на Ев­ро­па, в коя­то той каз­ва:

“...­На­ла­га се из­во­дът, че оп­ре­де­ле­ни ас­пек­ти на за­ко­на има­т за пос­ле­ди­ца при­ви­ле­ги­ро­ва­не­то на оп­ре­де­ле­но ре­ли­гиоз­но ве­роиз­по­ве­да­ние за смет­ка на ос­та­на­ли­те... То­ва съ­що про­ти­во­ре­чи на рам­ка­та на кон­вен­ция­та.”

Ис­то­рия­та на дей­ства­щия За­кон за ве­роиз­по­ве­да­ния­та е след­на­та: Той бе приет в пос­лед­ни­те ра­бот­ни дни на 2002 г. (19 де­кем­ври), ка­то гла­су­ва­не­то му бе съп­ро­во­де­но с мно­жес­тво про­тес­ти и дек­ла­ра­ция до пре­зи­ден­та Пър­ва­нов с ис­ка­не да на­ло­жи ве­то вър­ху за­ко­на, под­пи­са­на от 18 ре­ли­гиоз­ни и неп­ра­ви­телс­тве­ни ор­га­ни­за­ции. Без да се съоб­ра­зи с то­ва ис­ка­не, на 27 де­кем­ври 2002 г., пре­зи­ден­тът на всич­ки бъл­га­ри под­пис­ва ука­з за об­на­род­ва­не на за­ко­на. В следс­твие на то­ва, той по­лу­ча­ва наг­ра­да от Пат­риар­ха на цяла Ру­сия Але­кси­й за "из­клю­чи­тел­на ра­бо­та по ук­реп­ва­не единство­то на пра­вос­лав­ни­те на­ро­ди", коя­то има и па­рич­но из­ме­ре­ние - 50,000 до­ла­ра. В из­явле­ния­та си пре­ди наг­раж­да­ва­не­то, Пат­риарх Але­кси­й II пояс­нява, че наг­ра­да­та се връч­ва пре­ди всич­ко за под­кре­па­та на г-н Пър­ва­нов (вклю­чи­тел­но и под­пис­ва­не­то без въз­ра­же­ния) на но­вия За­кон за ве­роиз­по­ве­да­ния­та, приет от бъл­гар­ско­то На­род­но съб­ра­ние в края на 2002 г. За­кон, кой­то спо­ред рус­кия пат­риарх, лик­ви­ди­ра т. нар. "раз­кол" в Бъл­гар­ска­та пра­вос­лав­на цър­ква. Част от не­го­ви­те раз­по­ред­би бе ата­ку­ва­на от гру­па на­род­ни пред­ста­ви­те­ли пред Кон­сти­ту­цион­ния съд (КС), с ис­ка­не те да бъ­дат об­яве­ни за про­ти­во­кон­сти­ту­цион­ни. То­ва не ста­на, а фак­ти­те око­ло гла­су­ва­не­то на КС са лю­бо­пит­ни, ма­кар и из­вън те­ма­та на та­зи дис­ку­сия.

С вли­за­не­то си в си­ла, през юли 2004 г., За­ко­нът за ве­роиз­по­ве­да­ния­та ста­на ос­но­ва­ние за без­пре­це­ден­тна на­ме­са на дър­жа­ва­та във вът­реш­ни­те де­ла на най-гол­ямо­то в стра­на­та ве­роиз­по­ве­да­ние, осъ­щес­тве­на със за­по­вед на про­ку­ра­ту­ра­та и пряко уча­стие на по­ли­ция­та.

То­ва са част от фак­ти­те, кои­то има­т пряко или кос­ве­но от­но­ше­ние към проб­ле­ма "ре­ли­гиоз­но обу­че­ние в Бъл­га­рия". Пряко от­но­ше­ние към въп­ро­са с ре­ли­гиоз­но­то обу­че­ние има от­ка­зът на дър­жа­ва­та да се за­па­зи ка­то се­ку­лар­на. Кос­ве­но от­но­ше­ние към пре­по­да­ва­не­то на ре­ли­гия в учи­ли­ща­та мо­же да има­т всич­ки следс­твия от от­ка­за на дър­жа­ва­та да за­па­зи своя се­ку­ла­ри­тет, зле прик­ри­то­то “п­ри­ви­ле­ги­ро­ва­не на оп­ре­де­ле­но ре­ли­гиоз­но ве­роиз­по­ве­да­ние за смет­ка на ос­та­на­ли­те” и влия­ние­то на по­доб­но от­но­ше­ние към це­ли­те и съ­дър­жа­ние­то на об­ра­зо­ва­тел­ния про­цес в та­зи сфе­ра.

Уче­бния­т про­цес по ре­ли­гия е час­тен слу­чай на от­но­ше­ния­та меж­ду дър­жа­ва­та и ре­ли­гии­те, кои­то са ре­гу­ли­ра­ни от съ­щес­тву­ва­щи­те за­ко­ни и под­за­ко­но­ви до­ку­мен­ти, в съот­ветс­твие с прин­ци­па за “о­т­де­ле­ност, сво­бо­да и рав­ноп­ра­вие” на раз­лич­ни­те ре­ли­гии. Ако раз­гле­да­ме оба­че в де­тай­ли кон­цеп­ции­те за ре­ли­гиоз­но обу­че­ние ще от­крием, че кон­цеп­ция “Ре­ли­гия­” про­па­ган­ди­ра Из­точ­но­то Пра­вос­ла­вие, а наи­ме­но­ва­ние­то “Ре­ли­ги­я-Ис­лям” са­мо го­во­ри за съ­дър­жа­ние­то на уче­бна­та прог­ра­ма. По та­зи при­чи­на, по-го­ре твърдя, че Из­точ­но­то пра­вос­ла­вие и Ис­лямът до­ми­ни­ра­що и при­ви­ле­ги­ро­ва­но нав­ли­зат в уче­бни­те прог­ра­ми. От­кри­то­то прие­ма­не на "ве­роу­че­ние" (Пра­вос­ла­вен ка­те­хи­зис или Ис­лям) би мог­ло да пре­диз­ви­ка по­ле­ми­ка с неп­ред­ви­дим край, до­ка­то наи­ме­но­ва­ние­то "ре­ли­гиоз­но обу­че­ние" е не­що по-раз­лич­но, по-свет­ско, по­ра­ди кое­то подм­яна­та на тер­ми­ни­те пра­ви не­ща­та по-прием­ли­ви.

В опи­ти­те си да при­съе­динят Бъл­га­рия към ед­на об­щност, в коя­то ос­нов­ни­те чо­веш­ки пра­ва, сред кои­то и сво­бо­да­та на ре­ли­гия­та, са га­ран­ти­ра­ни, бъл­гар­ски­те по­ли­ти­ци про­менят за­ко­но­да­телс­тво­то та­ка, че на пръв пог­лед те­зи фун­да­мен­тал­ни чо­веш­ки сво­бо­ди из­глеж­дат за­щи­те­ни. Въп­ре­ки то­ва оба­че, след вре­мен­но­то зат­вар­яне на гла­ва “О­б­ра­зо­ва­ние и про­фе­сио­нал­но обу­че­ние­” от пре­го­во­ри­те по при­съе­дин­ява­не­то ни към ЕС, в бъл­гар­ско­то за­ко­но­да­телс­тво се внасят спо­ме­на­ти­те ве­че про­ме­ни и до­пъл­не­ния, кои­то, раз­гле­да­ни в кон­тек­ста на кри­ти­ки­те, от­прав­яни към Бъл­га­рия в сфе­ра­та на сво­бо­да­та и рав­ноп­ра­вие­то на ре­ли­гии­те, зат­върд­яват впе­чат­ле­ние­то за “п­ри­ви­ле­ги­ро­ва­ност” на оп­ре­де­ле­ни ре­ли­гии спрямо всич­ки ос­та­на­ли. По то­зи на­чин се зат­върд­ява и впе­чат­ле­ние­то, че за­ко­ни­те у нас уми­шле­но се съз­да­ват с дос­та­тъч­но "вра­тич­ки", та­ка че под­за­ко­но­ви­те до­ку­мен­ти (пра­вил­ни­ци, на­ред­би, ин­струк­ции и пр.) фак­ти­чес­ки да уп­равл­яват не­ща­та в да­де­на­та сфе­ра.

Осъ­зна­ва­м, че след при­съе­дин­ява­не­то на Бъл­га­рия към ЕС, ин­фор­ма­ция­та под­не­се­на по-го­ре мо­же да бъ­де об­яве­на за неак­туал­на. Фак­ти­чес­ко­то със­тоя­ние на не­ща­та в сфе­ра­та на ре­ли­гиоз­но­то обу­че­ние и за­ко­ни­те, ре­гу­ли­ра­щи взаи­моот­но­ше­ния­та меж­ду ве­роиз­по­ве­да­ния­та от ед­на стра­на и дър­жа­ва­та и ре­ли­гии­те от дру­га оба­че под­сказ­ва, че те­зи проб­ле­ми са все още не­раз­ре­ше­ни, въп­ре­ки, че не без уси­ли­я в та­зи по­со­ка, са пос­та­ве­ни из­вън фо­ку­са на об­щес­тве­но­то вни­ма­ние.


* Мал­към Д. Евъ­нс (род. 1959 г.) е про­фе­сор по меж­ду­на­род­но пра­во към уни­вер­си­те­та в Брис­тол, ка­тед­ра Со­циал­ни нау­ки. За­вър­шва пра­во в ко­ле­жа “Regent's Park” в Ок­сфорд. Про­фе­сор Евъ­нс ра­бо­ти за Ор­га­ни­за­ция­та за сът­руд­ни­чес­тво и си­гур­ност в Ев­ро­па по въп­ро­си за сво­бо­да­та на ре­ли­гия­та. Член е на International Longshoremen’s Association Human Rights law and Practice Committee и на уп­ра­ви­тел­ния ор­ган на Асо­циа­ция­та за пред­паз­ва­не от мъ­че­ния.