В името на децата от Могилино

| Анета Генова,

Българският хелзинкски комитет поиска от Районния съд в гр. София да осъди Прокуратурата на Република България за дискриминация на множество лица - деца и младежи, с умствена изостаналост, настанени в социални институции извън общността.

Предисторията на иска е дълга. Гледайки назад във времето, ще се натъкнем на множество доклади, сигнали, на много правозащитна тревога изразена пред отговорните ведомства. Ще открием дори планове за неотложни мерки. Ще открием и статии, в които е описано трагичното положение на децата "там". Там, далече от света и далече от съвестта на "отговорните" лица, далече от очите на обикновения човек, залисан в ежедневните си, нелеки проблеми.

Тази предистория трудно може да бъде описана. Затова избирам да започна от точката, в която светът усети с всичките си сетива болката и страданието, които царят "там".

Септември 2007 г. Във Великобритания е излъчен, сниманият в Дома за деца и младежи с умствена изостаналост в с. Могилино, филм на Би Би Си "Изоставените деца на България". Филмът предизвиква международен скандал. Британският вестник "Telegraph" в своя статия нарича видяното "неподправен ужас".

В България организацията "Движение на българските майки" организира на 9 октомври 2007 г. протест пред сградата на МТСП, в който участват около 100 души.

В интернет пространството се появява и набира скорост петиция до президента и редица министри, в която се задават ред горещи, неудобни за правителството въпроси. Подписите са над 4 000. Предлагат се законодателни промени.

В същото време ставаме свидетели на неподправен политически цинизъм.

Тогавашната министърка Масларова изрича крилатата фраза: "те толкова си могат" за децата в домовете. Срещу хората, спомогнали да се създаде филма, се сипят клевети и обвинения в липса на патриотизъм и не само. Ставаме свидетели и на много обещания.

И от време на време някой задава въпроса:"А кой ще поеме отговорността за причиненото на децата?"

В края на 2007 г. Българският хелзинкски комитет поиска от Главния прокурор на Република България да разпореди цялостна проверка на всички институции за деца с умствени и физически увреждания. Проверката започна. Тогава, в началото на 2008 г., ни изглеждаше очевидно, че отговорни трябва да има. Че неглижирането не може да не бъде видяно от прокурорите, след като Европа го видя и го осъди.

Но оптимизмът ни се оказа безпочвен. Месец след месец отказите на различните прокуратури се трупаха. През октомври 2008 г. вече знаехме: В нито една институция, включително и в Могилино, не бяха разкрити никакви данни за престъпления. Не бяха образувани досъдебни производства. Не бяха предприети мерки за търсене на отговорност.

И, въпреки че в постановленията се съдържаха плашещи данни, прокурорите бяха пренебрегнали собствените си констатации с нелепи обяснения. Там, където бяха разкрити двадесет смъртни случая, настъпили за пет години, или бяха разкрити десет случая на смърт на деца за две години, беше отбелязано, че това е обичайно явление. Други констатации оставяха необяснени: Фрактури. Изгаряния. Сериозни заболявания, вън от кръга на тези, от които децата страдат. Всичко това беше останало констатирано и покрито с мълчание.

И нищо за недохранването или раните от обездвижване. За насилието над деца. За липсата на адекватна грижа.

Дали внезапно след филма за Могилино институциите се бяха трансформирали по магичен начин?

Не.

Просто очите на правосъдието бяха останали затворени за децата, изолирани "там", в онези далечни места, в които все по-рядко дори правозащитниците можеха да имат достъп.

Но в резултат на публичността и на усилията на многото хора, взели присърце съдбата на децата в дома в Могилино, нещата с тях започнаха да се променят.

И те самите започнаха да се превръщат в онова най-силно и неоспоримо доказателство за престъпната липса на грижа. Днес, благодарение на тях, може да се види какво се променя, когато бъде трансформирана грижата.

И точно сега е възможно да се отворят очите на правосъдието за станалото в тези институции. И най-после да бъде потърсена отговорност на виновните за това, че имаше Могилино и че продължава да има места, където грижата не помага, а уврежда и убива бавно и мъчително.

А дали прокуратурата ще бъде призната за отговорна за дискриминация на децата с умствени увреждания в домовете извън общността?

По този въпрос ще очакваме да се произнесе българският съд.