Обектив

Резултати

ОБЕКТИВ ОПРОВЕРГАВА: Асандж, Николай Младенов и лустрацията, Юлиана Методиева,

На 30 ноември 2010 г. много хора преживяха разкритията на „Уикилийкс” като природна катастрофа. Най-голямото изтичане на информация в историята се състоя в интернет пространството, а историкът Тимоти Гартън Аш я определи с думите: „Това е мечтата на историка и кошмарът за дипломата”.

КОЛОНКАТА НА ТАТЯНА ВАКСБЕРГ: В компанията на тихи демократи, Татяна Ваксберг,

Най-възмутителният акт на изтеклия месец не е побоят пред джамията, нито дори безумието на Волен Сидеров и на неговите въоръжени като за Босна симпатизанти. Най-възмутителният акт се пада на българските демократи и на българските социалисти. Те изчакаха да се стигне до филмирано столично насилие в преддверието на изборите, за да „забележат“ какво е „Атака“. Тишината и покорството, с които „Атака“ беше приета като част от политическото още през 2005 г., най-добре разчистиха пътя на това, което стана пред софийската джамия в края на май.

КЛУБ ОБЕКТИВ: Първи „пилотни решения” на съда в Страсбург срещу България , клуб Обектив,

Ние отдавна свикнахме, че едва ли не всяка седмица Европейският съд по правата на човека в Страсбург произнася осъдителна присъда срещу България. Но обявените на 10 май две решения – по делата „Димитров и Хаманов срещу България“ и „Фингер срещу България“ са особени и не е случайно, че медиите веднага им обърнаха особено внимание – във водещи вестници се появиха обширни коментари и интервюта за тези две решения. Това е така, защото ЕСПЧ за пръв път приложи към страната ни една съществуваща, но неупотребявана към България мярка – т.нар. „пилотни решения“. За разлика от обикновените решения на съда, пилотните предполагат, че държавата трябва да предприеме определени действия за решаване на системния проблем, установен в тях, и то в един предварително определен срок.

МНЕНИЕТО НА ЕКСПЕРТА: Ако мразиш всички, значи ли, че не дискриминираш, защото мразиш по равно, Емил Коен,

На 17 април всички нормално мислещи хора у нас бяха разтърсени от кадрите, на които се виждаше как момчета с качулки разбиват вратата и пребиват богомолци в бургаската „Зала на царството” – молитвения дом на местното поделение на „Свидетели на Йехова”. А на заден план на видеозаписа от нападението се виждаха млади мъже, държащи знамена на ВМРО и скандиращи лозунги в подкрепа на нападателите и срещу „Свидетелите”. По-късно, когато немалка част от обществеността настръхна срещу методите, които националистическата партия използва за „разпространение” на убежденията й, воеводите заявиха, че шпицкомандата, щурмуваща зданието, няма нищо общо с ВМРО, което, видите ли, изразявало протестите си само по мирен начин и било изобщо против насилието. Разбира се, всички знаят, че това е несъстоятелна защитна позиция – тя е равнозначна на положението,

МНЕНИЕТО НА ЕКСПЕРТА: Имаме ли квота за хуманност?, Или­яна Савова,

На 12 май тази година вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че България е готова да приеме от двама до четирима бежанци от Северна Африка. Това България щяла да направи в знак на хуманитарна солидарност с Италия, която бе изправена пред сериозни проблеми с посрещането на значителен брой бежанци от Либия и Тунис, които в последния месец достигнаха бреговете на италианския остров Лампедуза в резултат на събитията в Северна Африка от началото на годината.

ПРАВА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ: В нощта на музеите никой не ги предвиди, Мария Петрова,

На 12 май 2011 г. Колумбия стана стотната страна, подписала Конвенцията за правата на хората с увреждания. Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун определи деня, в който стотната държава подписа конвенцията, като „важно събитие“ и подчерта ролята й в процеса на интеграция и развитие на хората с увреждания по целия свят. Конвенцията е често определяна като първия международен договор по правата на човека за 21-ви век. В тази връзка и по един конкретен повод е интервюто с г-жа Капка Панайотова, директор на Центъра за независим живот.

ИНТЕГРАЦИЯ НА РОМИТЕ: На една нога ли сме с българите , Георги Стойчев,

Живеем в държава, в която казват, че има „етническа търпимост”. Преди години са търпели дядо ми, после баща ми, а сега търпят и мен. Възпитаваха ме да бъда порядъчен и що-годе добър човек, семейството ни не е от тия с връзки и пари, оправяхме се с труд и свързвахме двата края, както можем. Майка ми много, много не вярваше, че ще заживеем на една нога с българите, макар и да се учехме добре. Важното за нея беше да се научим да работим и затова от малък си спомням как ме вземаше с нея я на прасковите, я на арпаджика. Все такава работа.

ИНТЕГРАЦИЯ НА РОМИТЕ: Грижата с цвят на алинеи и параграфи, Васил Чапразов,

20 май. Преполовен е месецът и температурите подсказват, че пролетта е към края си. Мирише на море. Силно. Усещаш, че водораслите, полепналите по тях миди са съвсем наблизо, на една ръка разстояние от хотела, наврял очите си в солените поморийски води. Има време, засега всичко ти е интересно и лекциите, малко неочаквано, се превръщат в търсените оазиси на влагата, на нуждата, заобиколени от толкова ненужни, сгорещяващи грижи. Много грижи от страна на коя ли не институция и тук, в държавата, и в Европа, че и отвъд Атлантика. Да се чудиш как от този огромен интерес, от немалкото вложени пари, се ражда ни повече, ни по-малко… мишка, „напънала се планината, родила...”. Със сигурност, това зависи и от самите нас, от нашата активност, от прякото ни участие или... неучастие, ще ми каже по-късно Сашо Ковачев, един от осемнайсетте участници в обучението за „изграждане на базови знания и практически умения за лицензиране на социални услуги за деца”. Той изразява недоумение от вече проведените за кратко време няколко национални срещи, организирани от български и международни организации. „Кому са нужни, какво ново, пак ще установяваме какви са ромските проблеми...?!, гневи се Сашо – Трябва ли да ходим на тези конференции, няма ли утре пак с нас да се оправдават за изхарчените за интеграция пари?”

КОМУНИЗЪМ – БЪЛГАРСКИЯТ СЛУЧАЙ: Михаил Иванов: „Възродителният процес” не е спонтанен акт, Живков е бил дълбоко убеден в това, което прави , Димитрина Чернева,

Цялата 1984 г. е година на превъоръжаване на МВР – увеличен е щатът, увеличени са средствата, закупена е нова техника, преглеждат се наредбите за борба с безредици... Тази подготовка показва, че „възродителният процес” не е спонтанен акт – отишъл, значи, Тодор Живков с приятели на лов и там му хрумнало и решил... Няма такова нещо, всичко е подготвено. Дълбоко съм убеден в това и мога да го докажа документално, заяви пред ГЛАСОВЕ Михаил Иванов*. И още: Неджметин Хак е основният инициатор за създаването на Турското националноосвободително движение в България. Той подготвя и голяма част от документите. Именно Неджметин Хак решава да привлече и да представи пред останалите турци в Североизточна България Ахмед Доган като водеща личност, тъй като е преценил, че е хубаво между тях да има образован човек. Когато арестуват Доган през 1986 г., той прави признания, благодарение на които са арестувани основните представители на нелегалната организация.