Сагата продължава... Правният статут на неправителствените организации, когато де факто представляват починали в институции хора с интелектуални затруднения

|

За пореден път с решението по делото Български хелзинкски комитет срещу България, Европейският съд по правата на човека (Съдът, ЕСПЧ) имаше възможността да се произнесе по отношение на процесуалната легитимация на неправителствена организация, да представлява де факто двама непълнолетни с интелектуални затруднения, които са починали в институция. ЕСПЧ прилага критериите, установени в делото Център за правни ресурси от името на Валентин Кампеану срещу Румъния и потвърдени в Хелзинкски комитет от името на Йонел Гарсеа срещу Румъния. Съдът намира, че жалбоподателят, Български хелзинкски комитет, не отговаря на изискването формално да е участвал във вътрешното производство с всички права на страна в наказателното производство. За съжаление Съдът не придава по-голямо значение на крайната цел на предоставянето на процесуален статут на де факто представителя. В Кампеану Съдът постановява, че тази цел е предотвратяване на това, обвинения за тежки нарушения да не бъдат разгледани на международно ниво поради риска, че държавата ответник може да избяга от отговорност съгласно Конвенцията.

Фактите и решението

Обезпокоени от документален филм на Би Би Си, разказващ за положението на децата с интелектуални затруднения в институция в България, Български хелзинкски комитет иска от прокуратурата да разследва условията, при които тези деца са били настанени в дома, както и настъпилите там смъртни случаи.[1] В сътрудничество с жалбоподателя, прокуратурата инспектира различни домове за деца с увреждания. Организацията следи наказателното разследване и обжалва редица решения за спиране или прекратяване на производство.

Тъй като окончателното постановление е за прекратяване на разследванията в случаите, отнасящи се до смъртта на Анета Йорданова и Николина Куцарова, организацията завежда дело в ЕСПЧ. Тя твърди, че подобно на случая Кампеану обстоятелствата са извънредни и иска от Съда да разгледа делото по същество и да установи, че организацията действа като представител на момичетата.

По делото Кампеану, което също засяга младеж с интелектуални затруднения в институция, Съдът намира четири конкретни причини, за да позволи на неправителствената организация да го представлява:

  1. Въпреки че официално г-н Кампеану е бил човек с пълна дееспособност, на практика е ясно, че той не е бил способен да инициира производство сам.
  2. По време на вътрешното производство капацитетът на организацията да действа от името на г-н Кампеану не е бил оспорван или дори поставян под въпрос.
  3. Г-н Кампеану няма близки роднини и поради грешка на държавата няма и попечител, който да защитава интересите му, въпреки че по закон трябва да има.
  4. Жалбата засяга основно член 2, но г-н Кампеану не може да се позове на него, тъй като е починал.

По делото на Български хелзинкски комитет ЕСПЧ намира три от четирите критерия за изпълнени, но разграничава този случай от Кампеану, тъй като организацията не е имала контакт с жертвите преди смъртта им и въпреки че се е включвала във вътрешното производство, не е имала официален статут в съответствие с българското законодателство. При тези обстоятелства Съдът отхвърля искането като несъвместимо ratione personae.

Коментар

Решението може да бъде критикувано на много нива.

Решението интерпретира и без това строгите критерии в Кампеану по много формалистичен начин и дори ги ограничава. Решението Кампеану бе приветствано, но в същото време и критикувано поради казуистичния си характер, който оставя малко възможности за бъдещо правоприлагане. Вече имаме доказателство, че тази критика е била основателна. Въпреки че фактите по настоящото дело са изключително сходни, Съдът намира начин да го разграничи от Кампеану. В първото решение е определящо, че държавата не е поставила под въпрос правото на организацията да действа, съгласила се е с процедурата и е разгледала заявленията от нея. В Български хелзинкски комитет срещу България държавата също е разглеждала заявленията от организацията. Независимо от факта, че неправителствените организации нямат официален статут на страна в производството според българското законодателство, те могат да искат преразглеждане на решения за прекратяване на делото, да изискват действия по разследване и да обжалват решения да не се повдига обвинение. От решението изглежда, че властите не са оспорили тези процедурни стъпки, предприети от организацията-жалбоподател. От друга страна не е ясно дали вътрешният закон в случая Кампеану официално е позволил на НПО да представлява г-н Кампеану или просто властите не са го оспорили. По този начин изглежда, че Съдът ограничава критериите и в бъдеще ще позволява де факто представителство от НПО само ако националното законодателство позволява на организациите да действат в качеството си на представител.

Създаването на връзка между процесуалната легитимация пред ЕСПЧ и тази на национално ниво е опасна практика. Нежеланият резултат би могъл да бъде, че държавите ще станат много по-внимателни по отношение на това, на кого предоставят това право. Възможно е дори някои държави да вземат мерки да ограничат възможността на неправителствени организации да представляват жертви на национално ниво с цел да избегнат възможността да им дадат статут на регионално и международно ниво. Очевидно е, че това не е в интерес на най-уязвимите групи в обществото.

Решението е още по-странно, ако се вземе предвид, че основната идея на процесуалното представителство от НПО е да се предотврати невъзможността тежки обвинения да се разглеждат на международно ниво с риска държавата ответник да може да избяга от отговорност по Конвенцията. Сегашното решение ще доведе до точно обратния ефект. Съдът прави разлика между жалбоподателите на национално ниво. Липсата на представителство пред вътрешните власти не само ще направи лицата по-уязвими, но и изключва представителство на международно ниво. Това противоречи на изискването разпоредбите на Конвенцията да се тълкуват така, че да дават практическа и ефективна защита на лицата. Нещо повече – това е в разрез със собствената съдебна практика на Съда, който изглежда готов да предоставя достъп до съд на пострадали с интелектуални затруднения дори когато националното законодателство не им предоставя тази възможност.

Автор: Хелена де Вилдер

Източник: Strasbourg Observers



[1] Документалният филм на Би Би Си е създаден с помощта на БХК и организацията първа докладва за проблемите в тези институции. Бел. ред.