Как център за бежанци на Лесбос стана селище

|

В местността Кара тепе на източния егейски остров Лесбос, мястото, което някога е било школа за шофьорски курсове на няколко километра от столицата Митилини, днес се е превърнало в малко селце със 665 бежанци – 184 къщи, разположени на площ от 2.2 хектара.

Човекът, който отговаря за тази общност, е Ставрос Мирогиянис, започнал работа като доброволец в центъра за бежанци веднага след откриването му през април 2015 година от кмета на Лесбос Спирос Галинос, разказва „Катимерини“.

Бившият ръководител на екипа за търсене и спасяване на гръцката „Гражданска защита“ и дългогодишен доброволец – от подпомагане с храна на бедни местни семейства до гмуркане, за да почисти морското дъно – Мирогиянис е уважаван гражданин, комуто кметът е поверил да управлява лагера на Кара тепе.

И той прекарва 14 часа на ден там, седем дни в седмицата, и сега, когато той говори, вече използва и няколко фрази на фарси и на английски неизбежно се промъкват в разговорите, обикновено свързани с подпомагане на семействата на бежанците в лагера.

Мирогиянис не е единственият, който учи нови неща тук, защото организира уроци по английски, френски и немски, различни дейности за деца и юноши, и прожекции на филми на различни езици, включително арабски и фарси. Като гръцки спасител, той междувременно е намерил и квлафицирани спасители, които да помогнат на бежанците да се научат да плуват.

„Така тези хора, млади и стари, трябва да се научат, че морето обединява хората, а не само символизира за тях пътуване с трафиканти на хора и удавяния“, казва управителят на лагера. Дневната програма на събитията в Кара тепе включва и живопис, футбол, театър, градинарство, време за упражнения, музика, изкуства и занаяти, и дори йога.

Кара тепе е дом на семейства и уязвими бежанци и мигранти с увреждания. Общонстта включва 335 сирийци, 135 иракчани, 136 афганистанци, 17 палестинци, 16 иранци, осем от Конго, осем пакистанци, четирима непалци и един от Еритрея, а лагерът е разделен на квартали.

„Създали сме тук йерархия, не анархия. Имаме квартали, така че хората не се спречкват поради религиозни или други различия. Ние сме част от една система. Центърът е отворен и гостоприемен към хората, но в един по-особен контекст“, казва Мирогиянис.

Той обяснява, че общинската власт е отговорна за поддържането и контрола на лагера, като част от усилията да облекчи натиска към т.нар. „гореща точка“ (hot spot) в Мориа, където се регистрират новопристигналите бежанци, според изискванията на ЕС. По думите му има 16 „сериозни и сертифицирани“ неправителствени организации, работещи в Кара тепе, с персонал от общо 25 човека всеки ден.

„Храната се доставя до вратите на хората и се организира седмица за седмица“, казва Мирогиянис, като обяснява, че в други центрове мигрантите и бежанците често трябва да чакат с часове под жаркото слънце, за да им раздадат храна като милостиня. А в Кара тепе дори и дрехите се разпределят по заявка.

От 2015-а до настоящия момент, десетки хиляди мигранти и бежанци, които се опитват да достигнат Западна Европа, са преминали през лагера на Кара тепе. Разликата с времето отпреди Европейският съюз да подпише споразумение с Турция за спиране на потока от мигранти в замяна на икономически и политически услуги е, че сега те ще останат в лагера много по-дълго и капацитетът му се намалява.

Преди сделката от март т.г. е имало стотици пристигащи за седмица и центърът е посрещал до 3000 души. Но нещата са се променили сега и няма как да се пренебрегне факта, че на Кара тепе вече отсядат до 1700 души, но за много по-дълъг период от време…

Източник: Ureport