ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Доклад на БХК: В България деца се лишават от свобода незаконно и произволно

|

София, 16 декември 2014 г.

В България деца често са лишавани от свобода незаконно или произволно и за дълги периоди от време, установява доклад на Български хелзинкски комитет (БХК). Това представлява сериозно нарушение на международното право по правата на човека, включително на Конвенцията на ООН за правата на детето, според която лишаването от свобода трябва да се третира като крайна мярка, прилагана за възможно най-кратък период.

Изследването на БХК констатира още, че децата, лишени от свобода, са изложени на повишен риск от злоупотреба, насилие, остра дискриминация и нарушаване на техните граждански, икономически и социални права.

Докладът, представен днес в София, е плод на двугодишен труд и е част от мащабния проект “Деца, лишени от свобода в Централна и Източна Европа: между наследството и реформата”, финансиран по линия на общата програма “Основни права и правосъдие” на Европейската комисия. В проекта участват общо пет организации от България, Унгария, Румъния и Полша. Докладът представя систематичен преглед на положението с правата на човека в институциите от затворен тип, в които деца се лишават от свобода[1], включително институции, които са част от системата на наказателното правосъдие, системата за борба с противообществени прояви, както и институции, предназначени за други цели (възпитателен надзор, медицинско лечение, депортиране и т.н.).

Основен извод на изследването е, че в много случаи деца се лишават от свобода незаконно или произволно, без да се гарантират принципите за пропорционалност и необходимост на лишаването от свобода, както и без необходимата своевременна съдебна санкция. Например, Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН) не определя ясно какво съставлява противообществено поведение и това често води до противозаконно лишаване от свобода”, каза Красимир Кънев, председател на БХК.

В България понятието “противообществена проява” дава възможност за търсене на отговорност от деца за т.нар. статусни нарушения, които не са обявени за противоправни, ако са извършени от възрастни. “Противообществените прояви”, които водят до настаняване на деца в социално-педагогически интернати (СПИ) и възпитателни училища-интернати (ВУИ), включват бягство от училище, бягство от дома, арогантно отношение, конфликт със съученици или учители, скитничество, неспособност за адаптация към институционалния живот, проституция; съществуват и случаи на настаняване в СПИ и ВУИ на момичета, признати за жертви на сексуално насилие и експлоатация. Всичко това е в пряко противоречие с международните стандарти, според които едно законодателство трябва да предвижда следното: ако един акт не се счита за нарушение или не се наказва, когато е извършен от възрастен, то следва да не се счита за нарушение и да не се наказва, когато е извършен от дете.

Правата на детето по време на административни производства и наказателни процедури, свързани с лишаване от свобода (настаняване в затворена институция или социална услуга), не се спазват. Гаранциите, предвидени в Конституцията на Република България, като правото на правна помощ от момента на задържането и правото на детето да се среща насаме с адвоката си, също не са спазени. Дори в случаите на задължително осигурена правна помощ (както при задържане по Наказателно-процесуалния кодекс), няма гаранция за нейното качество поради липсата на изискване за квалификация в областта на детското правосъдие на адвокатите, които я предоставят. Няма и законови гаранции за приоритетното и ускорено разглеждане на задържането,” допълни Красимир Кънев.

Други сериозни проблеми, констатирани по време на посещенията в затворените институции за деца в България, са следните:

  • Налице са множество данни за насилие и малтретиране на деца в местата за лишаване от свобода. “Сред случаите на насилие най-фрапиращите примери са в интернати, поправителни домове, полицейски управления и домове за деца лишени от родителска грижа. Децата не са склонни да съобщават за случаи на малтретиране поради страх от репресия и поради това, че не вярват в ефективността на системата”, каза Женя Иванова, изследовател в програмата “Мониторинг и изследвания” на БХК.
  • В затворените институции попадат деца от най-уязвимите, маргинализирани и дискриминирани групи на обществото: социално слаби деца, деца с интелектуални затруднения, с психически и други здравословни проблеми, деца от малцинствен произход, трайно институционализирани деца.
  • Деца, лишени от свобода, често са настанявани при неприемливи материални условия (липсващи или лоши вентилация, хигиена, осветление, отопление и съоръжения за топла вода, санитарни помещения и други). В някои арести, полицейски управления, както и в поправителния дом за момичета, децата се настаняват заедно със задържани възрастни. Затворените институции не са подходящи за настаняване на деца с увреждания.
  • В част от затворените институции на децата не се осигурява никакъв достъп до образование. На други места образованието се предлага в самата институция, но при много занижено качество.
  • По времето на задържане, контактите със семейството и външния свят се случват по изключение, като на места са подложени на институционален контрол и цензура.
  • Деца в конфликт със закона не са припознати като деца в риск, въпреки че често са жертви на насилие или злоупотреба, и въпреки че при групата има висок риск от отпадане от училище. Това означава, че спрямо тях не се прилагат закрилящи мерки, предвидени в Закона за закрила на детето, и липсва нужната социална работа за справяне с първопричините на тяхното поведение.
  • Децата в затворени институции нямат достъп до адекватна медицинска помощ. Повечето от институциите не разполагат с щатни медицински специалисти и нямат медицински специалист на разположение денонощно.
  • Външните проверки, извършвани от независими органи извън администрацията на местата за лишаване от свобода, са спорадични. Отчасти поради липса на мандат, Държавната агенция за закрила на детето не осъществява контрол за спазване на правата на детето в поправителните домове, арестите, домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, полицейските управления и специалните домове за временно настаняване на чужденци.

През 2013 г. беше направен опит за реформа в младежкото правосъдие с приемането на Пътна карта за изпълнение на Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието на детето. Документът обаче се фокусира върху СПИ и ВУИ и не включва поправителните домове и другите институции или процедури, попадащи в системата за борба срещу противообществените прояви и системата на наказателното правосъдие. Подобен подход на половинчати реформи води до некоординирана държавна политика спрямо децата в конфликт със закона.

През ноември 2014 г. БХК се присъедини към група от 70 неправителствени организации, обединили се зад идеята, че е наложително глобално изследване на тема деца, лишени от свобода, тъй като към момента липсва качествена и количествена информация относно ситуацията на тези деца.

Повече информация за всяка изследвана институция намерете тук. Изтеглете доклада от тук.

 


[1] Според Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание „лишаване от свобода” е: всяка форма на задържане или изтърпяване на наказание в затвор или настаняване на лице в държавно или частно специализирано заведение, което лицето няма право да напусне по собствена воля, по заповед на който и да е съдебен, административен или друг орган.