ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Пет години по-късно делото за убийството на Михаил Стоянов влиза в съдебна зала

|

Софийски градски съд (СГС) е приел като годен третия обвинителен акт по делото за убийството на Михаил Стоянов. На днешната дата се навършват 5 години от смъртта на  25-годишния студент по медицина, убит в Борисовата градина в София през 2008 г. Заседания по делото са насрочени за края на месец октомври 2013 г. 

През 2010 г. по случая бяха задържани двама младежи – Радослав Кирчев и Александър Георгиев, съответно на 19 и 20 години по времето на убийството, които бяха в домашен арест до пролетта на миналата година. Част от разпитаната група от петима са заявили, че са имали “мисия” да „прочистват“ парка от гей мъже. Органите на реда получават данни за поне още десет нападения, по които се търсят доказателства. 

БХК напомня, че две години след смъртта на Михаил разследването боксуваше. След задържането на заподозрените досъдебното производство бе забавено от многократни искания от тяхна страна за промяна на мерките им за неотклонение. Разследването официално приключи в края на май 2012 г., но до четвъртата годишнина от смъртта на Михаил в края на септември 2012 г. нямаше внесен обвинителен акт по делото.

По-късно СГС върна последователно два обвинителни акта на прокуратурата като негодни. През 2012 г. ЛГБТ активистите Радослав Стоянов и Добромир Добрев, а впоследствие и Българския хелзинкски комитет през 2013 г. поискаха делото да бъде поставено под специален надзор, поради очевидните проблеми и забавяния в хода му. Такъв обаче бе отказан и двата пъти, първоначално – с мълчалив отказ, а след това без ясни мотиви.

През лятото на 2013 г. обаче наблюдаващият прокурор по делото бе сменен. Новият прокурор внася трети, този път годен обвинителен акт. 

През септември 2012 г. правозащитните организации Български хелзинкски комитет и Amnesty International подеха международна кампания срещу бавното правосъдие по случая на Михаил Стоянов. Според обвинителите убийството е извършено по хулигански подбуди. Така формулираното обвинение пречи действителният мотив – предполагаемата хомосексуална ориентация на жертвата, да бъде припознат.

Българският наказателен кодекс в настоящия си вид не включва сексуалната ориентация или половата идентичност на жертвата като отегчаващи вината обстоятелства (каквито са например расата, религията). Разпознаването на тази характеристика като основа за престъпления с дискриминационен мотив е важно, тъй като извършителите на такива деяния имат за мишена на престъпленията си цялата общност, към която непосредствената жертва принадлежи.