ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Изправянето пред нелицеприятните факти от миналото е израз на сила, а не на слабост на нашето демократично общество

|

На конференция в София, организирана от БХК, бе обсъдена цялостно политиката на българските власти към евреите по време на Втората световна война

“Пикът на антисемитската политика на българската държава по време на Втората световна война е депортацията от властите на повече от 11 000 евреи от Тракия, Македония и Пиротско в нацистките лагери на смъртта, където те са унищожени. Това представлява съучастие в геноцид, за което българската държава дължи най-малко публично извинение. То трябва да бъде направено на най-високо политическо ниво и да получи гласност както в България, така и в чужбина”. 

Това каза в своето обобщение на резултатите от конференцията „Да опознаем миналото си” председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев. Конференцията, организирана от БХК, се проведе в София между 5 и 7 октомври 2012 г. и бе посветена на третирането на евреите под българска юрисдикция по време на Втората световна война. Целта ѝ бе да се осветли цялостно отношението на българската държава към тях – да се обсъди нейната политика още от приемането на Закона за защита на нацията през 1941 г., участието на българските власти в депортирането на повече от 11 000 евреи в нацистките лагери на смъртта в окупираните територии през март 1943 г., както и акциите на българското гражданско общество, в резултат от които близо 50 000 евреи от старите територии бяха спасени от депортация и смърт.

Красимир Кънев подчерта още необходимостта от публично обсъждане на политиката на българските власти спрямо евреите по време на Втората световна война, както и застъпването на тази тема по подходящ неедностранчив начин в системата на българското образование. За съжаление въпросът не беше адресиран по подходящ и категоричен начин от настоящото българско правителство.  

В конференцията взеха участие български и чуждестранни историци, политолози, социолози, теолози, дипломати, юристи и журналисти, както и наследници на изгубилите живота си евреи от Тракия и Македония. В Дома на киното в София бяха прожектирани няколко филма, свързани с тематиката. Конференцията мина при изключителна активност на участниците и гостите; тя започна с 85 участници и този им брой се запази и през трите дни.

В своето встъпително слово при откриването на конференцията посланикът на Федерална република Германия в България Н.П. Матиас Хьопфнер подчерта необходимостта от изправяне пред всички факти от миналото, така, както това става в следвоенна Германия. Той изтъкна, че обсъждането на нелицеприятните факти е израз на силата, а не проява на слабост на демократичното общество. 

Един от най-видните изследователи на Холокоста в света днес, Майкъл Беренбаум, разказа подробно за трагичните събития с депортацията на евреите от Македония, Тракия и Пиротска област от българските власти през март 1943 и подчерта необходимостта от цялостно обсъждане и цялостна, а не едностранчива оценка на ролята на България в третирането на евреите под нейна юрисдикция. 

Италианският историк Габриеле Нисим говори за ролята на Димитър Пешев в спасяването от депортация на евреите от старите територии и за неприемливите опити неговите заслуги да бъдат засенчени от мнимите заслуги на Цар Борис III. 

Антоний Тодоров от Нов български университет говори за срамежливото мълчание в днешната българска публичност за антисемитската политика на българските власти по време на Втората световна война и за съвременните опити за реабилитация на някои от участниците в репресиите срещу евреите. 

Стивън Сейдж от Музея на Холокоста във Вашингтон подчерта значението на делото пред Седми състав на Народния съд в София от март-април 1945 г. като първия процес в света за Холокоста. 

Виктор Мизрахи от Мемориалния център на Холокоста – Скопие, който е загубил повече от 80 свои близки по време на събитията, разказа за продължаващата травма върху наследниците на убитите.

Красимир Кънев обобщи, че “Във връзка с третирането от българските власти на евреите под българска юрисдикция по време на Втората световна война има спорни, но също така и безспорно установени факти. Последните включват антисемитските закони и мерки на българската държава, които са прокарани последователно и включват икономическото им разорение чрез произволни конфискации и данъци, изключването им от заемането на определени длъжности и упражняването на определени професии, изселването им от София и от някои други градове, интернирането на много от тях в трудови лагери, където те са заставени да полагат принудителен труд, специалното обозначаване на техните жилища и на тях самите на публични места”.

На конференцията бе представена и новата книга на Леа Коен „Ти вярваш”, посветена на българската политика спрямо евреите по време на Втората световна война. В нея се обсъжда отговорността на властите за преследванията на евреите от старите територии и съучастието им в унищожаването почти всички евреи от окупираните територии. Авторката отхвърля всякаква роля на царското семейство в спасяването от депортация на близо 50 000 български евреи и подчертава специално заслугите за това на Българската православна църква.

По време на прожекциите в Дома на киното на 7 октомври участниците и гражданите на София имаха възможност да видят кинохроники от архива на Българската национална филмотека, както и два разтърсващи документални филма – на Ед Гафни, „Празните товарни вагони”, и на Юлий Стоянов, „Борислав и Балканите”.