ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Една трета от задържаните в България са жертва на насилие при арест или в полицейско управление или и в двата случая

|

Д. В. на 28 г. е бит от десет полицаи във Второ РУП в гр. Бургас с бухалки, палки и електрошокова палка, която е притискана в главата на задържания. На местата, на които е използвана палката, липсва коса.

 Ц. Д. на 28 г. е арестуван и пребит с многократни удари по цялото тяло с ръце и крака от седем полицаи на местопрестъплението в гр. Добрич. Един от полицаите стъпва върху дясната му ръка, при което се „скъсва вена” и е зашит „без упойка” в МБАЛ – Добрич. Няма документ от болницата. Бил е целият в кръв и синини.

Това са само част от многобройните случаи на полицейско насилие, регистрирани от Български хелзинкски комитет (БХК). Общо 27,6% от всички интервюирани лишени от свобода са били жертва на физическо насилие при арестуване или при отвеждането им в полицейско управление или и в двата случая. Още по-висок е делът на жертвите спрямо тези, лишени от свобода, които са били арестувани – 32,8%. 21,8% от респондентите (354 лица), които са отвеждани в полицейско управление (1 621 лица), са били жертва на физическо насилие по време на разпит с цел изтръгване на показания. 15,5% от интервюираните (220 лица), които са били арестувани (1 419 лица), са жертви на физическо насилие в момента на залавянето им.

Това показват данните от най-мащабното изследване на БХК за полицейско насилие, проведено в 29 места за лишаване от свобода, където са анкетирани 1 691 затворници. Изследването, представено днес в Центъра за култура и дебат „Червената къща”, регистрира тревожно голям мащаб на полицейско насилие при задържане на лица, заподозрени в извършване на престъпления.

В повечето от случаите – при арест и в полицейското управление – насилените лица са били с белезници, като в част от тези случаи белезниците са използвани и като средство за малтретиране. Не е регистриран нито един случай, в който полицай да е отреагирал в опит да възпре насилие над задържани лица от страна на други полицейски служители.

Докато в някои случаи по време на задържане законът допуска употреба на сила, вътре в полицейското управление това е абсолютно недопустимо и е грубо нарушение както на Закона за МВР, така и на Наказателния кодекс. В голяма част от случаите насилието, на което се подлагат задържаните, може да бъде квалифицирано като изтезание.

Реакция спрямо насилието от страна на полицейските служители е регистрирана сред медицинските лица в местата за задържане, линейките на Бърза помощ и болниците, в които са отвеждани пострадалите. Медицинските служители се възмущават, възпрепятстват или реагират на такова насилие, но в повечето случаи не регистрират инцидентите в официален документ.

Близо 34% или общо 568 от анкетираните затворници споделят, че достъпът им до адвокатска помощ е бил неадекватен по време на досъдебното производство. Изследването разкрива ключовата роля на адвоката в предотвратяване на насилието над задържаните в полицейското управление. Делът на тези, които са били обект на насилие вътре в полицейските управления и са имали адвокат е с 13,3 (процентни) пункта по-нисък от дела на тези, които са били обект на насилие, но не са имали адвокат по време на досъдебното производство. Подобна е ситуацията и при случаите на насилие над задържани лица в следствен арест.

Чуждите граждани са тези, които най-често свидетелстват за полицейско насилие при арестуването им – 27,3%. Прави впечатление високият дял (80%) на чуждестранните граждани, които са били задържани през цялото време на досъдебното производство в сравнение с останалите респонденти: етнически турци – 53,6%, българи – 53,3%, и роми – 49,8%.

Ромите са тези, които най-често стават жертви на физическо насилие при задържане вътре в полицейското управление – 27.2%, като разликата с останалите етнически групи е значителна: българи – 16,6%, етнически турци – 15,5% и чужденци - 14.7%. Ромите са и с най-висок процент – 10%, спрямо останалите етнически групи, които са ставали свидетели на физическо насилие върху други задържани в полицейските управления.

Изключително тревожно е, че рискът от малтретиране при непълнолетни лица, задържани от полицията, както при задържането, така и по време на последващия разпит вътре в полицейското управление, е значително по-висок в сравнение с този при възрастните.

През 2011 г. БХК започна своята кампания „Полицейското насилие: стоп сега!”, която доведе до въвеждане на стандартa „абсолютна необходимост” при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи. За да се спазва стандартът, България има нужда да предприеме сериозни действия за превенция и разследване на свръхупотребата на сила от полицейски служители.

Докладът е достъпен тук.

Инфографиката за доклада може да бъде изтеглена тук.