ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: България осъдена от голямата камара на Европейския съд по правата на човека за настаняването и за положението в домовете за възрастни с психични разстройства

|

Решението по делото Станев срещу България прави на практика всички настанявания и цялата система на домове за хора с психични разстройства несъответна на ЕКПЧ и поради това незаконна

 

На 17 януари 2012 г. Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург публикува своето решение по делото Станев срещу България. Жалбоподателят, Руси Станев от гр. Русе, който страда от шизофрения, е поставен под ограничено запрещение през 2001 г. и му е назначен попечител, който е общински служител, тъй като семейството му не желае да упражнява тези функции. През 2002 г. той е настанен без негово съгласие в Дома за лица с психични разстройства в с. Пастра, община Рила. След настаняването му там директорът на дома става негов попечител. Домът се намира в отдалечено планинско село и г-н Станев не може да го напуска по своя воля. В един от случаите, когато той не се завръща от отпуск, директорът съобщава за неговото отсъствие на полицията, той е издирен и върнат обратно в дома.

През 2003 г. и 2004 г. делегации на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне и наказание посещават дома в Пастра и намират, че условията там са нечовешки и унизителни. Те констатират крайна занемареност на сградите, липса на течаща вода, отвратително състояние на тоалетните, които са на двора, недостатъчно отопление и храна, която не съдържа млечни продукти и яйца и много рядко – плодове. Липсват организирани дейности и адекватна терапия.

От ноември 2004 г. г-н Станев започва да прави опити за вдигане на запрещението като моли за това прокуратурата и кмета на Община Рила. Но неговите усилия не се увенчават с успех. През 2006 г. психиатрична експертиза оспорва неговата диагноза шизофрения и намира, че неговото психично състояние се е подобрило. От друга страна тя отбелязва, че за неговото психично здраве съществуват рискове в резултат от продължителното му пребиваване в дома.

Жалбоподателят се оплаква от нарушения на член 3 (нечовешко и унизително отнасяне), член 5 (нарушаване на правото на лична свобода и сигурност), член 6 (право на достъп до съд), член 8 (нарушаване на правото на личен живот) и член 13 (липса на ефективни правни средства за защита) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

В решението си Голямата камара на ЕСПЧ намери нарушения по всички оплаквания на жалбоподателя с изключение на тези по член 8. Съдът реши, че настаняването в социален дом в България представлява лишаване от свобода и следва да са налице предвидените в член 5 от ЕКПЧ гаранции. Липсата на съгласие от страна на г-н Станев за неговото настаняване в Пастра прави лишаването му от свобода незаконно. Освен това, според Съда той не е представлявал заплаха за себе си и за другите и лишаването му от свобода на основание неговото психично състояние не е оправдано. Жалбоподателят не е имал и вътрешноправно средство да оспори законността на своето настаняване в дома. Решението по това дело прави на практика всички настанявания и цялата система на домове за хора с психични разстройства несъответна на ЕКПЧ и поради това незаконна.

ЕСПЧ намира, че условията на живот в дома в Пастра са били унизителни за целия период на неговото пребиваване в дома, независимо от това, че българските власти не са имали умисъл да го подлагат на такова третиране. Поради това Съдът намира нарушение на член 3 от Конвенцията.

ЕСПЧ намира за неприемливо, че жалбоподателят не е имал възможност да възстанови своята дееспособност. Той отбелязва, че българското законодателство не предвижда периодичен преглед на състоянието на хората, поставени под запрещение, независимо от вида на запрещението. В случая с г-н Станев поставянето му под запрещение е било на практика безсрочно. Според Съда е също така неприемливо хората под запрещение да нямат пряк достъп до съд, какъвто българското законодателство не предвижда. По тази причина ЕСПЧ намира нарушение на правото на г-н Станев на достъп до съд по член 6 от ЕКПЧ.

ЕСПЧ присъжда обезщетение от 15 000 евро за причинени неимуществени вреди на жалбоподателя.

Решението по делото Станев срещу България е единственото решение на Голямата камара на ЕСПЧ от 2005 г. насам. По него имаше две открити заседания, през 2009 и през 2011 г. То се води съвместно от Български хелзинкски комитет и Центъра за застъпничество за хора с психични разстройства в Будапеща.