ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК в годишния си доклад за 2014: Потъпкването на правата на най-уязвимите групи в България продължава

|

В повечето сфери на правата на човека в България през 2014 г. се наблюдаваше застой, докато в други – системни и сериозни нарушения. Това отчита годишният доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК), представен днес на специална пресконференция в София.

Най-тежките и масови нарушения са свързани с условията на живот и третирането на деца в институциите, лишените от свобода, включително непълнолетните, независимостта на съдебната власт, дискриминацията спрямо етнически и сексуални малцинства и спрямо чужденци. Както и в минали години, сериозни проблеми имаше и с правото на религиозна свобода на мюсюлманите и други вероизповедания, както и с независимостта на медиите. На фона на системната дискриминация, през годината имаше и няколко знакови случая на жестоко и дискриминационно третиране на жените. Очертаха се и позитивни  развития в областта на съдебната реформа и условията на прием на търсещи закрила и бежанци в България.

„През 2014 г. продължиха да се проявяват традиционните проблеми с потъпкването на правата и системната дискриминация на много уязвими групи в България. Липсата на реформа в цялата сфера на правораздаването препятства изграждането на адекватен капацитет сред правораздавателните органи да се справят с тях. Участието на политически формации от неототалитарен тип в държавното управление пречи на реализацията на адекватна политика в сферата на правата на човека”, заяви Красимир Кънев, председател на БХК.

 Основни проблеми с правата на човека в България за 2014 г.:

  • Правата на децата в затворените институции бяха многократно нарушавани – в България деца често са лишавани от свобода незаконно или произволно и за дълги периоди от време в неприемливи материални условия.
  • През годината изследователи на БХК разкриха системни практики на малтретиране и насилие над деца в местата за лишаване от свобода (поправителните домове за непълнолетни, следствените арести, интернатите). Случаите на насилие, упражнено от служители, често остават нерегистрирани поради липсата на ефективен механизъм за подаване на жалби.
     
  • Броят на лишените от свобода в затворите нараства, противно на твърденията на властите. Препълнеността, остарялата и амортизирана материална база, отживялата времето си наказателна политика, липсата на каквато и да било политика на ресоциализация и високите равнища на корупция сред администрацията в преобладаващата част от затворите продължават да бъдат основни проблеми на системата.
  • Няма значим напредък в реформата на съдебната система в България и произтичащите от нея независимост на съдебната власт и справедлив процес. ВСС не предприе действия срещу корупционни практики, като игнорира сигнали за етични нарушения на магистрати, свързани с политически кръгове. Главният прокурор продължи да оказва отчетливо влияние върху решенията на ВСС по кадрови въпроси, касаещи съдиите. Като положително беше отчетено приемането от Министерски съвет през декември на Стратегията за необходими мерки за същностна съдебна реформа.
  • Годината постави пред сериозно изпитание защитата на малцинствените групи от расово обусловено насилие и дискриминация. По сериозни правозащитни нарушения като престъпленията от омраза прокуратурата бе тенденциозна в отказите си да ги разследва навременно, обективно и ефективно.
     
  • Липсват каквито и да е законодателни изменения в посока подобряване положението с дискриминацията на жените. България все още не е пристъпила към подписването и ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие.
  • През годината продължи практиката на принудителна евикция на роми без алтернативен подслон, въпреки осъдителното решение на Съда в Страсбург по делото Йорданова и други срещу България. Не бяха предприети мерки за изпълнение на препоръките на Съда по това дело.
  • Вандализиране на религиозни храмове и нападения над религиозни последователи, отказ от страна на прокуратурата да преследва публичното подбуждане към религиозна омраза, както и много други нарушения спрямо представители на религиозни деноминации не бяха санкционирани от властите.
  • Цензурата и разнообразните форми на натиск върху медии и журналисти, тежката автоцензура, силните икономически и политически зависимости на медиите, непрозрачната собственост и финансиране, медийната концентрация, неспазването на базови етични правила в журналистиката и неефективната медийна саморегулация направиха така, че България да се срине в сферата на свобода на изразяване. Върху някои медии бе упражнен институционален натиск чрез прекомерни глоби, което бе осъдено от страна на множество международни организации.
  • Редица бяха порочните решения на Върховния административен съд в практиката му по Закона за защита от дискриминация.
     
  • През 2014 г. Държавната агенция за бежанците успя да реализира за сравнително кратък период от време значително подобрение на условията на прием в своите центрове. Въпреки това, до края на 2014 г. България не разработи план за краткосрочни и дългосрочни мерки при евентуално ново значително повишаване на броя търсещи закрила в национален мащаб, нито въведе интеграционна програма и мерки за първоначална интеграция. Масова е практиката на отблъскване по националните сухоземни граници на чужденци предимно от Сирия, Ирак и Афганистан, бягащи от зони на конфликт.
  • Процесът на деинституционализация на хората с психични разстройства продължава с бавни темпове. Въпреки че се намалява капацитетът на домовете за институционална грижа за възрастни за сметка на появата на защитени жилища и центрове за настаняване от семеен тип, съществува недостиг на места за възрастни с психиатрични разстройства. Обобщената картина показва, че единствената област, в която се наблюдава общо значително подобрение, са материалните условия, но третирането на живущите може да бъде определено като нечовешко.
  • Деинституционализацията бе планирана да приключи до октомври 2014 г., но към края на годината все още има 2 218 деца в детските домове и въпреки че броят им намалява, приемът не е спрял. За периода 2010–2014 г. огромен брой – 111 деца – са починали в институции (17%).
  • Продължава отсъствието на ефективен обществен дебат относно въпросите на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните хора. Нещо повече – през тази година тяхната основна свобода на мирно събрание и сдружаване бе обект на атака както със законодателни инициативи, така и от страна на съда.

Докладът в PDF може да се изтегли от тук.

Резюме на доклада можете да намерите тук.