ПОЗИЦИЯ на БХК относно приетия от МС законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците

|

По повод приетия вчера от Министерски съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците Българският хелзинкски комитет (БХК) изразява своята категорична позиция, че така направените предложения са изцяло в разрез с приетите общи и минимални европейски стандарти за определяне на условията за приемане на кандидати за международна закрила по Директива 2013/33/ЕС и с установените общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила по Директива 2013/32/ЕС, а така също нарушават редица други правни стандарти на международното и национално законодателство по защита правата на човека.

БХК повтаря своите категорични възражения срещу създаването на режим на задържане на бежанците, търсещи закрила, който по своя характер е напълно идентичен с режима, уреден в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) относно предприеманите мерки за административна принуда. Приравняването на уязвима категория, каквато представляват чужденците, търсещи закрила, към начина, по който са третирани в закона имигрантите с нередовен статут, които подлежат на депортиране от територията на страната, представлява грубо нарушение на поетите от България задължения за приемане и закрила на лица, които бягат за да се спасят от преследване и да защитят своя живот и лична сигурност.

Предлаганият режим на ограничаване на свободата на придвижване на чужденците, търсещи закрила, чрез задържането им в центрове от затворен тип като общ принцип, а не като изключение - и обратното, настаняването им в центрове от отворен тип на принципа на изключението, е в нарушение на стандартите, въведени в чл.7 и чл.8 от Директива 2013/33/ЕС относно приемането (преработена Директива 2003/9/ЕО) и на чл.5 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ). Освен това, предвидената възможност за служебен съдебен контрол едва след третия месец от задържането при възможност само за обжалване от страна на задържания непосредствено след настаняването в условията на липса на ефективна правна помощ, създават предпоставки за произволно лишаване от свобода в нарушение на чл. 5 от ЕКПЧ. Предвиждат се също така ограничаване на свободата на придвижване в определени зони, мерки за неотклонение подобно на мерките в наказателните производства и отказ за своевременно издаване на регистрационни карти, чрез което се нарушава правото на бежанците да използват правата си на здравно осигуряване, социално подпомагане и достъп до образование, иначе признати и гарантирани от закона. 

В допълнение, предлаганата мярка за парична гаранция е недопустима, тъй като същата е дискриминационна поради създаването на възможност за различно третиране на търсещите международна закрила на основание различното им имуществено положение и социален статус. Паричната гаранция по принцип е мярка за неотклонение, прилагана по чл.61, ал.1 от НПК спрямо лица, обвинени в извършване на престъпление и приравняването на лица, търсещи признатото им от международното право закрила и убежище с обвиняеми в наказателен процес е в пълен разрез с всички международни и европейски стандарти по убежището и защита правата на човека.

Особена тревога буди разпоредбата, съгласно която в центрове от затворен тип при условия на задържане могат да бъдат въдворявани и малолетни и непълнолетни деца, търсещи закрила. Лишаването от свобода и задържането на деца в центрове от затворен тип нарушава основните правни стандарти за закрила на детето съгласно чл.10, ал.3 от Закона за закрила на детето и чл.37, буква "б" от Конвенцията за правата на детето. То може да има изключително неблагоприятен ефект върху нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на децата, особено като се има предвид, че ако законопроектът се приеме в предлагания вид, настаняването на деца в центрове от затворен тип ще означава тяхното лишаване от правото им на достъп до образование, което досега бе напълно гарантирано от чл.26, ал.1 от ЗУБ. С предлаганите изменения се допуска задържане и настаняване в центрове от затворен тип и по отношение на непридружени деца, търсещи закрила. Същото е абсолютно недопустимо, тъй като създава по-неблагоприятен правен стандарт от установения в чл.44, ал.9 от ЗЧРБ по отношение на непридружените деца имигранти с нередовен статут, чието задържане е изрично и безусловно забранено от закона. Не съществува никакво правно или фактическо оправдание или обосновка за това по-неблагоприятно третиране на непридружени деца, търсещи международна закрила, на които по дефиниция се дължи предприемане на по-благоприятни мерки.

Предложените изменения в закона, уреждащи задържане спрямо всички категории пълнолетни лица, търсещи закрила, са в абсолютно противоречие с разпоредбата на  чл.26 от Директива 2013/32/ЕС, която разпорежда, че държавите-членки не могат да задържат определено лице единствено поради това, че е кандидат за убежище и закрила и с чл.9, ал.1 от Директива 2013/33/ЕС съгласно която търсещите закрила могат да бъдат задържани само за възможно най-краткия срок. Обстоятелството, че в проекта за ЗИД на ЗУБ текстовете на директивата се възпроизвеждат дословно, не съставлява само по себе си законова гаранция за ефективното прилагане на горепосочената забрана доколкото чрез останалите предлагани законодателни изменения забраната на практика се обезсилва до степен на формалност,  декларативност и пълната липса на всякакви юридически гаранции против административен произвол при задържането на търсещите закрила. 

Предлаганите основания и условия на задържане, както и гаранциите на задържаните кандидати следва да съответстват с разпоредбите на Директива 2013/33/ЕС за определяне на стандартите относно приемането на кандидати за международна закрила. Съгласно чл.8, ал.3 от Директива 2013/33/ЕС, задържането на лицата, търсещи закрила, е допустимо единствено целево и за кратките срокове на постигане на законоустановената цел във всяка една изброена хипотеза, а именно - провеждане на действия по регистрация, дъблинско и ускорено производство, или, за организиране на извеждане от органите на Дирекция "Миграция" след влизане в сила на решението за отказ на международна закрила. 

Предвиденото в законопроекта за ЗИД на ЗУБ поголовно и всеобхватно задържане и ограничаване на свободата на придвижване на чужденците, търсещи закрила, чрез настаняването им в центрове от затворен тип и определяне на зони на движение, би било допустимо и законосъобразно само до етапа на образуване на производство по общия ред. Всякакво друго задържане на лица, влезли на територията на Република България да потърсят убежище и закрила, е недопустимо и в нарушение на общите европейски норми и стандарти по убежището и международната закрила.

Призоваваме правителството да организира широк кръг консултации по законопроекта за ЗИД на ЗУБ с представители на ВКБООН, ЕСПОУ и неправителствените организации, за да се отстранят посочените нарушения и да се приемат изменения и допълнения, които да уредят системата за бежанска закрила в България адекватно, законосъобразно и при спазване на стандартите за защита на основните човешки права и при постигане на закономерен баланс между интересите на държавата и обществото и правата на лицата, нуждаещи се от международна закрила.

 

Красимир Кънев,

Председател на УС на БХК