ОТВОРЕНО ПИСМО на БХК до националния омбудсман срещу провеждането на "Луковмарш"

|

До

Константин Пенчев

Омбудсман на Република България

  

Копие: Списък с медии

 

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

  

Уважаеми господин омбудсман,

Обществото ни отново е изправено пред неподобаващата реалност, на столичните улици демонстративно да се чества фигура – емблема на българския нацизъм, от страна на необезпокоявани от българските власти неонацисти. Визирам предстоящото провеждане на ноторния т. нар. „Луковмарш”. Ежегодно Българският хелзинкски комитет и други правозащитни, национални и международни, организации се опитват да убедят властите, че това допустителство е нетърпимо – безуспешно.

Миналата година, в отговор на жалба, с която се иска забраняването на този агресивен парад на расистката човеконенавист, Вие заявявате позиция, по принцип, за „пълното разбиране на същността на проблема и решителното противодействие на проявите на езика на омразата” и против „безнаказаност и мълчаливо насърчаване на враждебната реч” и, същевременно, парадоксално, отказвате да упражните в пълен обем правомощията си, под предлог „че в публикациите и материалите, свързани с подготовката на [Луковмарш], не се съдържа пропаганда, която може да бъде определена като език на омразата. В изпратено до мен писмо представители на Българския народен съюз, който е един от организаторите, ме уверяват, че провеждането на събитията няма за цел накърняване на правата на други лица и пропагандиране на фашистки, расистки или неонацистки идеи.

Ще полемизирам с Вас, като проблематизирам публично Вашите мотиви, в пореден опит да провокираме промяна в поведението на властите по отношение на въпросния парад на омразата - преустановяване на тяхното лицемерие с широко затворени очи. 

Таргетирам Вас, защото, единствен от българските институции, претендирате за целенасочена правозащитна позиция. Българският хелзинкски комитет ще пише, за пореден път, и до кмета на София, но това средство се е доказало, като неефективно. „Прецизната проверка”, препоръчана миналата година от Вас, ако въобще е извършена, не доведе до никакъв резултат, при все че и от бегъл, пръв поглед - стига да е честен, Луковмарш е парад на неонацистка омраза. Ето защо, определяща е Вашата намеса и искаме да Ви убедим да оставите пасивността настрана. 

Ето няколко довода за вътрешната противоречивост и необоснованост на Вашия гореспоменат отказ пълноценно да се намесите:

1. В материалите, с които организаторите представят шествието, не се съдържа език на омразата. Те Ви обещали, че не целят това. Разбира се. Тези хора знаят закона и няма да принудят властите (колкото и да не искат), да го приложат срещу тях, като ги провокират с директни заявления, че ще пропагандират избиването на евреите, ромите и хомосексуалните. Достатъчно е, че те честват човек, който олицетворява тази пропаганда. Косвено, по този начин, те честват именно тази пропаганда и, следователно, се приобщават към нея; като минимум, агресивно я легитимират. 

Отказът да съобразите/ признаете това е самата противоположност на „пълното разбиране на същността на проблема и решителното противодействие на проявите на езика на омразата”. Той е равносилен на позволяване на „безнаказаност и мълчаливо насърчаване на враждебната реч”. 

2. Пропагандата на омраза може да има всевъзможни форми, освен директно слово - образи, символи, конклудентни жестове. Определяща е, не буквалността на използваните изразни средства, а яснотата на внушението за поругаване и психологическо насилие над обектите на пропагандираната омраза. 

Вие се позовавате на Препоръка № 20 от 1997 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа, която определя езика на омразата, като „обхващащ всички форми на изразяване, които разпространяват, подтикват, насърчават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза, основаващи се на нетолерантност […]”, но, парадоксално, отказвате да съобразите/ признаете, че демонстративното, публично честване на Луков, който е емблема на войнстващия български нацизъм и антисемитизъм, е именно една от тези, всички форми на изразяване, които разпространяват, подтикват, насърчават или оправдават расова омраза – при това, една доста явна, директна и брутална форма. Вие знаете кой е Луков и какво е извършил в българската история - кои сили е представлявал и кои идеи е налагал с властта си на военачалник. Следва да признаете, че този човек олицетворява именно квинтесенциалния език на омразата. Хората, които го честват, честват последния. Честването на езика на омразата е тъждествено на проява на такъв. 

Затова, ако Вашата позиция действително е, „че прояви, в които активно се пропагандира словото на омраза, са недопустими и неприемливи в нашето общество, възприело демократичните принципи и ценности”, Вие ще упражните правомощията си в пълен обем, за да предотвратите поругаването на паметта на всички избити от нацистите, включително с помощта на България и Луков, евреи, роми и хомосексуални хора. Това се налага, за да защитите и живите – днес наши съграждани, евреи, роми и хомосексуални, са заплашени от безнаказаното символно насилие, което представлява т. нар. Луковмарш. Всяка институция, която бездейства пред това насилие, ефективно съучаства във виктимизирането на тези хора.

Вие съвършено вярно отбелязвате, че правото на изразяване на мнение по Конституцията на Република България и по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) не е абсолютно и ”никакви възражения за защита на свободата на словото не могат да бъдат противопоставени в случаите, когато са използвани изразни форми, подбуждащи към расова ненавист, ксенофобия, антисемитизъм и всякакви форми на нетолерантност”.

 Съвършено прав сте и когато се позовавате на практиката на Конституционния съд и Европейския съд по правата на човека, че „проповядването на идеи, които представляват призиви към разпалване на вражда и омраза” подлежи на ограничаване и следва „да се санкционира и дори да се вземат превантивни мерки спрямо всякакви форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават омраза, основана на нетолерантност."

Съвсем не сте прав обаче, когато ни „уверявате”, че ако участниците в събитията престъпят забраната за ползване на враждебна реч, омбудсманът ще предприеме необходимите действия, съгласно предоставените му правомощия”. Тази забрана е вече престъпена със самото състояване на Луковмарш. Това престъпване е консумирано вече редица пъти – с всеки Луковмарш досега. Такова престъпване представлява, на собствено основание, и допустителството на това, за което отговарят всички компетентни български институции. 

Верността към Конституцията и Конвенцията, на които се позовавате, като на ценностни символи - както неонацистите се позовават на Луков - изисква да спрете последните. Сега. 

  

С уважение,

адв. Маргарита Илиева, 

Правен директор на Български хелзинкски комитет