ПОЗИЦИЯ: ЕСПЧ да утвърди безусловното право на достъп до адвокат по време на полицейско задържане

|

БХК публикува публичната позиция на членовете на мрежата JUSTICIA по делото Бьоз срещу Белгия, засягащо правото на справедлив процес. БХК е сред основателите на JUSTICIA.

19 декември 2017 г.

На 20 декември 2017 г. Голяма камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът) ще разгледа делото Бьоз срещу Белгия (№ 71409/10). Решението на съда по това дело ще има огромно въздействие върху правото на ранен достъп до адвокат по наказателни дела в цяла Европа. Членовете на мрежата JUSTICIA (коалиция от водещи граждански организации в Европа, работещи за правото на справедлив процес) смятат, че този случай дава възможност на Съда да засили защитата на това основно човешко право. Мрежата подкрепя намесата по случая на Fair Trials (глобален наблюдател на наказателното правораздаване).

Делото се отнася до белгийски гражданин, Филип Бьоз, осъден на доживотен затвор за умишлено убийство. Г-н Бьоз е бил разпитван седем пъти от полицията и два пъти от разследващия съдия и всеки път му е отказван достъп до адвокат. Без адвокат г-н Бьоз не е бил в състояние да се защити.

Както показва този случай, правото на достъп до адвокат е в основата на правото на справедлив съдебен процес и на забраната срещу изтезания и малтретиране, защитени от Европейската конвенция за правата на човека. Без адвокат лицата не могат да се защитават адекватно, не могат ефективно да използват ключовите процесуални гаранции, които се предоставят на заподозрените и обвиняемите в наказателното производство. По този начин е възможно да станат жертва на манипулация и принуда от държавата, факт, който многократно е признат от самия Съд. Делото повдига важни въпроси относно момента, в който възниква задължението за предоставяне на правна помощ в началната фаза на наказателното производство и обстоятелствата, при които това задължение може да бъде ограничено.

За съжаление, скорошните решения на Съда предлагат все по-ограничителни интерпретации на правото на справедлив съдебен процес. Това изглежда като отдалечаване от утвърдените стандарти в делото от 2008 г. Салдуз срещу Турция, засягащо правото на правна помощ, което беше затвърдено от множество решения, като например Даянан срещу Турция и Арас срещу Турция.

В решението по делото Салдуз срещу Турция Съдът реши, че правото на справедлив съдебен процес е нарушено, ако адвокатът не бъде осигурен от първия разпит от полицията и ако уличаващи изявления, направени при липса на адвокат, се използват за осъждане. При другите две дела е установено нарушение, защото на жалбоподателите е отказан ефективен достъп до адвокат по време на досъдебните разпити, дори и без да са направили уличаващи изявления.

За съжаление при решения от изминалата година – делата Ибрахим срещу Великобритания, Симеонови срещу България и Артур Паркоменка срещу Украйна – Съдът на практика реши, че присъдата може да бъде валидна, когато заподозреният е разпитан без адвокат (дори в нарушение на националното законодателство) и предоставя доказателства в хода на разпита, при условие че съдът установи, че производството „като цяло“ е справедливо. Това създаде вратичка, през която наказателни следователи могат незаконно да откажат на заподозрян адвокат без никакви негативни последици, дори когато няма причина да се ограничи достъпът до правна помощ. 

Скорошната съдебна практика на Съда предизвика объркване в цяла Европа. През деветте години от решението Салдуз много системи за наказателно правосъдие бяха реформирани, за да гарантират присъствието на адвокат в най-ранните етапи, а Европейския съюз (ЕС) създаде директива, вдъхновена от него: Директива 2013/48/EС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и производството по европейска заповед за арест. Наред с всичко останало, директивата има за цел да гарантира, че хората получават равно третиране навсякъде в ЕС, като се гарантира правото на адвокат навсякъде и предоставянето на ефективни средства за защита, когато това право е нарушено. Освен това в директивата достъпът до адвокат не зависи от „цялостната справедливост“.

По-новата съдебна практика на Съда заплашва основно да подкопае този положителен напредък и да върне европейското наказателно правосъдие в дните, когато правата на гражданите се различават в зависимост от страната, в която са арестувани. Многократно сме били свидетели, че липсата на ясни правила и наличието на произволни ограничения за ранен достъп до правна помощ отслабват процедурните гаранции и подкопават справедливостта на целия криминален процес и неговите последици.

Делото Бьоз предоставя на Съда възможността да подчертае значението на правото на адвокат от самото начало на полицейското задържане и да приведе стандартите в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека и законодателството на ЕС, за да се създаде всеобхватна система за защита на това основно право.

Преди изслушването пред Голямата камара се надяваме, че Съдът ще потвърди първоначалния си подход и ще гарантира, че лицата не могат да бъдат осъдени, ако са били незаконно лишени от ранен достъп до адвокат в наказателното производство. Различно решение би дало разрешение на органите на наказателното правосъдие да отхвърлят закона и да отказват достъп до адвокат на заподозрени, когато това им е изгодно. Ефектът ще е изтриване на положителния напредък от почти десетилетие в цяла Европа.