Допустимост, отговорност и сигурност в европейските процедури за предоставяне на убежище

|

Брюксел, 6 септември 2016 г.

При изпълнението на своите международни задължения европейските държави и членките на ЕС са разработили сложни системи за убежище въз основа на комплексни процедурни инструменти. В някои случаи инструментите са създадени и се използват с цел избягване на отговорност за бежанци, тъй като позволяват отхвърлянето на молби без разглеждане на съдържанието им. Неотдавнашното споразумение между ЕС и Турция и предложението на Европейската комисия за хармонизирани процедури за убежище например използват понятия като „сигурна трета държава“ и „първа страна на убежище“. В представен днес доклад Информационната база данни за убежище (AIDA), управлявана от Европейския съвет за бежанци и изгнаници (ECRE), представя ограниченото и разпокъсано прилагане на концепциите за сигурна страна и допустимост в 20 европейски държави.[1]

„Последната реформа на Общата европейска система за убежище извежда концепциите за допустимост, отговорност и безопасност на преден план в процедурите за предоставяне на убежище, като задължава държавите членки да определят за недопустими молби въз основата на „първа страна на убежище“ и „сигурна трета държава““, казва Минос Мозуракис, координатор на AIDA. „Подобен ход обаче изглежда неподходящ при липсата на информация за това, как тези понятия се използват и тълкуват в различните държави“.

Скорошното въвеждане на дълъг списък със „сигурни трети държави“ в страни като Унгария, както и натискът върху Гърция за прилагане на концепцията след сделката между ЕС и Турция, са в разрез с практиката в страните, където понятието за сигурна страна в процедурите за убежище са утвърдени. Страните с по-дълъг опит и съдебна практика в прилагането на концепцията за „сигурна трета държава“ са изяснили, че търсещо убежище лице не може да се счита за достатъчно свързано с трета страна само въз основа на транзит или кратък престой.

В доклада също така се обсъжда прилагането на Регламента от Дъблин и схемата за спешно преместване – два инструмента, регулиращи разпределението на отговорностите за предоставяне на убежище в рамките на ЕС. По отношение на преместването, въпреки изключително бавните темпове на изпълнение в Европа, страни като Франция и Португалия са създали процеси за бързото обработване на молби от лица, преместени на тяхната територия и разпределението им в различните региони, където ще бъдат настанени.

Въз основа на този доклад ECRE призовава европейските страни и институциите на ЕС:

  • Проактивно да публикуват подробни статистически данни относно ключови елементи на своите процедури за предоставяне на убежище, като например решения за недопустимост и прилагането на регламента от Дъблин, така че да се насърчават базирани на доказателства дебати относно функционирането на техните системи за убежище и предизвикателствата пред тях.
  • Да поддържат Женевската конвенция за статута на бежанците на ООН от 1951 г.  като стандарт на международна закрила и да прилагат концепциите „първа страна на убежище“ и „сигурна трета държава“ само в случаи на лица, които вече са получили убежище или могат да получат в съответствие с Конвенцията и ефективно да се възползват от свързаната с това защита.
  • Строго да тълкуват критерия за „достатъчна връзка“ за целите на концепцията за „сигурна трета държава“, така че да се въздържат от отхвърляне на молби за убежище единствено поради факта, че лицето, търсещо убежище, е преминало през дадена страна, считана за безопасна.
  • Да прекратят използването на дъблинската процедура по отношение на страните, където има риск от погазване на човешките права, в съответствие с националната и европейската съдебна практика. Това ще гарантира правната сигурност на лица, търсещи убежище, но и ще създаде по-ефективна администрация и ще спомогне разпределянето на административните и финансови ресурси на националните органи.
  • Да увеличат усилията си за изпълнение на задълженията, посочени в решенията за преместване, изграждане на опит и добри практики, разработени от държавите членки към днешна дата. Страните следва също така да се въздържат от използване на дъблинската процедура по отношение на държави, ползващи се от схемата за преместване, като Италия и Гърция, тъй като прилагането на регламента от Дъблин противоречи на целта да се облекчи натискът върху системите за убежище на тези страни.

ИЗТЕГЛЯНЕ НА ДОКЛАДА

Информационната база данни за убежище (AIDA) е база данни, управлявана от ECRE, и съдържа информация за процедурите за предоставяне на убежище, условията за прием и задържане в 20 страни. Това включва 17 държави членки на ЕС (Австрия, Белгия, България, Кипър, Германия, Испания, Франция, Гърция, Хърватска, Унгария, Ирландия, Италия, Малта, Нидерландия, Полша, Швеция, Обединеното кралство) и 3 страни извън ЕС (Швейцария, Сърбия, Турция).

Целта на Информационната база данни за убежище е да допринесе за подобряване на политиката за предоставяне на убежище и практиките в Европа, както и положението на лица, търсещи убежище, като предоставя подходящи инструменти и информация на всички засегнати, за да подкрепят своите застъпнически и съдебни усилия, както на национално, така и на европейско ниво.


[1]          Австрия, Белгия, България, Кипър, Германия, Испания, Франция, Гърция, Хърватска, Унгария, Ирландия, Италия, Малта, Нидерландия, Полша, Швеция, Обединеното кралство Швейцария, Сърбия и Турция.

Снимка: Russell Watkins