БХК: Законът за СРС е порочен и следва да бъде незабавно променен

|

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

БХК: Законодателството за СРС е порочно и следва да бъде незабавно поправено

София, 8 февруари 2011 г.

В законодателството за специалните разузнавателни средства има редица пороци и то следва да бъде незабавно коригирано. Това е позицията на Български хелзинкски комитет, разпространена днес до медиите.

На първо място, проблем е липсата на същностен съдебен контрол при разрешаването на СРС – дават се формални, немотивирани разрешения в отговор на бланкетни, необосновани искания, без съдиите да са имали достъп до досъдебните/ оперативните дела. Законът трябва изрично да предвиди мотивиране на разрешенията след проучване на делата, за да свери съдията твърденията на заявителя и фактите по случая. Мотивите задължително трябва да обсъждат ключовия за легитимността на СРС въпрос – наистина ли няма друг начин да се събере потребната информация? СРС, които не са стриктно необходими в този смисъл, не са законни.

Огромният брой използвани СРС срещу ниския дял на полезната за законни цели информация е ясен знак, че сега се слуша прекомерно, произволно, вероятно и с нелегитимни цели.

На второ място, има празнота в уредбата относно самото слушане - няма норми, които конкретно да предвиждат технологията му, със съответни гаранции срещу риска от злоупотреба, присъщ на всяко тайно наблюдение. Не е нормативно фиксирано кой слуша, кому дава достъп до събраното, кой знае за това, как се снема фонограма и какво точно се предоставя на магистратите. На практика анонимни, безконтролни, не непременно квалифицирани за това служители филтрират данните според собствените си представи за относимо и неотносимо, без гаранции, че разбират наказателноправния контекст, без усмотрението им да е адекватно ограничено и под надзор. Като отсяват по своя преценка, тези безконтролни редактори преграждат магистратския контрол и могат неограничено да манипулират контекста. Няма нормативни гаранции за идентичност на оригиналния запис и фонограмата, която се предоставя на магистратите. Трябва да има изрична забрана за всякакво пресяване на данните от СРС.

Няма надежден контрол при унищожаването на неизползваемата за НПК или националната сигурност информация – няма нормативни гаранции, че не са направени копия и т.нар. „изтичане” е предотвратено.

Органът за контрол, парламентарната подкомисия, се състои от само 5 души, и то депутати, хора и без това предостатъчно заети, които няма как ефективно да контролират СРС в цялата страна. Контролът трябва да е от външен, независим орган, специализиран само за това - състав от публични личности, които да гарантират с името си надеждността на работата си и да са обезпечени с достатъчен човешки и друг ресурс.

Уредбата на защитата на подслушваните е неадекватна. Законът сега предвижда уведомяване на подслушвания човек само ако подслушването е формално незаконосъобразно – но не и ако се окаже, че е безплодно, т.е. че на първо място не е имало реално основание за подслушване. Същото важи и за правото на обезщетяване на потърпевшия. Не следва да се забравя, че тайното подслушване е сериозно вмешателство в личната сфера на човека, а правото ни на неприкосновеност в тази сфера е фундаментално.

Миналата седмица БХК изпрати отворено писмо на премиера Борисов, с което приветства идеята за създаване на работна група, която да анализира законодателството относно СРС. “Положението е омерзително и налага решителни мерки за въдворяване на ред. В закона ни действително има пороци от гледна точка на стандартите на Европейската конвенция за правата на човека, което позволява потъпкване на правата на личността. Очакваме наистина да започнете процес по реформата на закона и да ни включите в него. Готови сме да Ви съдействаме енергично”, се казваше още в писмото.

За повече информация:
Маргарита Илиева,
заместник-председателка на Български хелзинкски комитет,
029434876, 0882823260