Изявление на БХК във връзка с твърденията за роля на организацията в условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман

|

Лого на БХК

Във връзка с многобройните твърдения за роля на Българския хелзинкски комитет за предсрочното освобождаване на лишения от свобода австралийски гражданин Джок Полфрийман през последните дни и уважавайки скръбта на близките на убития през 2007 г. Андрей Монов, Българският хелзинкски комитет би желал да обърне внимание на следните факти:

1. Във връзка с обвиненията, че БХК защитава  лица, обвинени в престъпления, включително обвинени в убийство: в цялата си история с изключение на един-единствен случай, БХК не е  участвал в наказателни производства на страната на обвиняемите. Когато организацията ни е представлявала страни в такива производства, това е ставало по правило на страната на пострадалите лица. Много такива случаи са добре документирани и лесно проверими. 

2. По обвиненията, че лишеният от свобода Джок Полфрийман е бил предсрочно освободен, основавайки се на положително становище на БХК: подаденото становище не е от името на БХК, а от името на г-н Красимир Кънев. В него председателят на БХК, разбира се, е заявил принадлежността си към организацията, но е заявил също така и принадлежността си към няколко други международни правозащитни организации, които тенденциозно не се споменават в публичния дебат. В становището се засяга изключително и само дейността на Българското затворническо сдружение за рехабилитация и на Джок Полфрийман като негов председател. То не коментира поправянето на лишения от свобода — въпрос, по който г-н Кънев не е компетентен да изкаже становище. Подобни становища са честа практика на БХК както в България, така и в чужбина. Конкретно по делото за предсрочното освобождаване на Полфрийман такива становища са дали представители на Българската православна църква и на едно протестантско вероизповедание, но за съжаление българското общество не научи със същия интензитет какво двете духовни лица са споделили в изложенията си.

3. Що се отнася до отправените нападки срещу организацията и лично срещу председателя ѝ Красимир Кънев в сутрешния блок на БТВ на 24.09.2019 г. от г-н Христо Монов: уважаваме скръбта на семейството и разбираме, че не биха приели за достатъчно никое възмездие за изгубения техен син. Не бихме искали да влизаме в дебат с човек, воден от неутешима скръб, тъй като никой аргумент не би бил валиден пред гнева му.  Но поради високия обществен интерес се налага да коментираме представения от г-н Монов платежен документ за платена такса за регистрацията на Българското затворническо сдружение за рехабилитация като „компромат“ срещу нашата организация. През 2012 г. това сдружение се обърна към нас за помощ. Защитата на правата на лишените от свобода е една от сферите на дейност на БХК и комитетът съдейства за създаването на това сдружение, като плати таксата за регистрацията му. Както стана известно около няколко популярни лица, задържани през последната година, България все още има много работа по отношение правата на лишените от свобода, което осмисля и съществуването на подобна организация. Останалите твърдения по адрес на БХК, отправени в ефира на бТВ, включително тези, свързани със злоупотреба с обезщетенията на наши клиенти и плащане на квартира на Джок Полфрийман не отговарят на истината и това също е лесно доказуемо при интерес.

4. Във връзка с номинирането на Джок Полфрийман за наградата на БХК „Човек на годината“ през 2015 г.:  в публичното съзнание е вменено невярното твърдение, че БХК е номинирал Джок Полфрийман за годишните си награди за правозащитна дейност. Това не отговаря на истината. Номинацията бе направена от австралийска гражданка и засягаше изключително неговата дейност в Българското затворническо сдружение за рехабилитация.  Основната преценка за допустимостта на тези номинации е свързана с конкретната правозащитна дейност на номинираното лице или организация и само в ограничена степен засяга тяхното минало. Въпреки това личната номинация на Джок Полфрийман беше оттеглена от БХК (като инициатор и организатор на наградите “Човек на годината”) и сред номинациите остана само тази на Българското затворническо сдружение за рехабилитация.

5. Изразяваме и своето безпокойство, че решението на Софийски апелативен съд се използва с неприкрита политическа цел — фронтална атака срещу Съюза на съдиите в България, на който председателят на съдебния състав е ръководител. За нея тон даде още в деня на произнасянето на решението, при това без да го прочете, самият главен прокурор на Република България. Той бе последван и от представители на няколко политически сили. Изцяло недопустими са и хулите, обидите и заплахите срещу членовете на съдебния състав, които отиват до там, да засегнат техните семейства. Подобни атаки отиват отвъд допустимото рационално обсъждане и критика на едно съдебно решение и подронват интегритета на съдебната власт в България, налагайки императивите на уличното правосъдие. Озадачени сме от бездействието — в тази тревожна ситуация, на Висшия съдебен съвет, чиято основна роля е именно защитата на независимостта и интегритета на съдебната власт в нашата страна. ♦