БХК публикува второ тематично изследване за доживотния затвор без замяна

|

Българският хелзинкски комитет (БХК) публикува своето второ тематично изследване от 2010 г. насам, посветено на най-тежката присъда в България – доживотният затвор без замяна (ДЗБЗ). Основен акцент в него е продължаващият сблъсък между пенитенциарната практика в България, свързана с наказанието ДЗБЗ, от една страна, и европейските стандарти и решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), свързани с нея, от друга страна.

Наказанието ДЗБЗ е въведено в Наказателния кодекс в края на 1998 г. на мястото на наказанието „смърт чрез разстрел“. Всички присъди са произнесени за престъпления срещу личността – едно или няколко жестоки убийства, като някои от престъпленията не са извършени в условия на рецидив. Понастоящем 56 лица изтърпяват това наказание. Последната такава присъда е произнесена на 21 август 2017 г., като необичайното в нея е, че осъденият не отговаря на нито едно от условията, при които трябва да се наложи такова наказание, а именно тежки умишлени престъпления, извършени в условия на рецидив, по особено мъчителен за жертвите начин. Това навежда на убеждението, че в случая става въпрос за злоупотреба с българското наказателно право.

Практиката на ЕСПЧ по отношение на това наказание не е еднозначна. По-голямата част от осъдителните решения са свързани с автоматичното налагане на режима, както и с реда и материалните условия на изпълнението на наказанието. От решенията по тези дела става ясно, че, за да няма нарушение на Конвенцията, е необходимо да са налице възможности за редуциране на доживотния затвор в наказание, което дава шанс на затворника да излезе на свобода. За разлика от наказанието „доживотен затвор“, което след изтърпяване на 20 години, има възможност да бъде заменено с лишаване от свобода за срок от 30 години, наказанието ДЗБЗ не подлежи на замяна. Единствената възможност наказанието да бъде изменено е чрез института на помилването от страна на президента. Процедурата за това обаче не е правно средство, а еднолично субективно решение без предварително изготвени ясни правила и практики. По този начин наказанието доживотен затвор без замяна се превръща в мярка без перспектива, цели и надежда за осъдените, поради което в повечето европейски държави тя отсъства, защото е аналогична на смъртното наказание.

Можете да изтеглите целия доклад тук.