ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Правозащитници и граждани обжалват отказ на СГП да образува производство срещу Б. Борисов за възхваляване на хайките за хора

|

Правозащитници и граждани с правната помощ на Българския хелзинкски комитет (БХК) обжалват отказа на Софийската градска прокуратура (СГП) да образува досъдебно производство срещу министър-председателя Борисов по сигнала на организацията, подкрепен от 41 граждани, за прякото му поощрение на групи, които незаконно задържат по границите лица, търсещи убежище в страната и използват спрямо тях насилие, защото са чужденци, араби и мюсюлмани – т.нар. „хайки“ за бежанци.

СГП бе сигнализирана заради следните изявления на Борисов пред журналисти на 10.04.2016 г. относно тези хайки:

„Аз се свързах с тези момчета, говорихме. Всяка помощ, която е за полицията, за „Гранична полиция“ и за държавата, е добре дошла [...] Но лично [...] разговарях с тях, казах им, благодарих им, изпратих директора на „Гранична полиция“ да се срещне с тях така, че да си координират сигналите и това, което трябва, така че гражданите… тя държавата е наша обща. Всеки, който помогне, само едно „Благодаря“ заслужава. Така, че вече сме го направили. Факт е, че изпратих от София до Бургас да дойде шефът на „Гранична полиция“, те се бяха свързали с граничарите на местния пункт. Така, че само помощ е това“.

В сигнала БХК и 41 граждани твърдят, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), тъй като с посоченото изявление Борисов подбужда към дискриминация и насилие, основани на народностната и етническата принадлежност на чужденците, пресичащи българската граница, търсейки убежище. Налице са и данни за друго престъпно деяние – явно подбуждане към престъпление по чл. 320 НК. Престъпленията, към които премиерът подбужда, са тези по чл. 162, ал. 2-4 НК – употреба на насилие спрямо лица поради тяхната етническа принадлежност; образуване, ръководство и участие в организации и групи, които си поставят за цел или системно допускат такова насилие. Борисов подбужда и към извършване на престъпления по чл. 163 НК – участие в тълпи, събрани за нападение на граждани във връзка с националната и етническата им принадлежност, както и към престъпления по чл. 143, ал. 1 НК – принуда над другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, посредством сила или заплашване.

На 14.05.2016 г. СГП отказа да образува досъдебно производство. Според СГП не е налице престъпление по чл. 162 НК, тъй като използваните от Борисов слова не били „в състояние да предизвикат отрицателни чувства в широк кръг адресати“; Борисов нямал за цел да „налага чувства на вражда, омраза или неравноправно отношение“, а изразил „своя лична позиция“. Не било налице и престъпление по чл. 320 НК, тъй като „не е налице подбуждане към престъпление чрез проповед пред множество хора“.

В жалбата си срещу отказа на СГП БХК и граждани твърдят необоснованост на отказа и противоречие със закона. СГП в постановлението си борави с произволна дефиницията на понятието „дискриминация“, която не съществува в никой нормативен акт и противоречи на съществуващите легални определения за дискриминацията. Освен това изводът на СГП, че не било налице подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, тъй като изявленията на Борисов не били „в състояние да предизвикат отрицателни чувства в широк кръг адресати“ противоречи на чл. 162, ал. 1 НК, съгласно който е достатъчно да има подбуждане към дискриминация или насилие, и без да има подбуждане към омраза. Дискриминацията и насилието са въпрос на действие, а не на чувства и отношение. Дискриминатори и насилници могат да се водят от всякакви подбуди, а не само от чувства; включително от предразсъдъци, че потискането на жертвите е обществено оправдано, или от желание за обществено/ властническо одобрение. Необоснован е и изводът на СГП, че с изказванията си Борисов е изразил „своя лична позиция“. Безспорно е, че Борисов е направил изявленията си не като обикновено физическо лице в частен кръг, а публично в качеството си на министър-председател на България пред множество журналисти с цел и с неизбежен резултат те да разпространят изказванията му сред цялото обществото и от тях то да почерпи позицията на правителството/ на държавата по въпроса за деянията на „хайките“ за бежанци. Това не е „лична“ позиция, а е позицията на властта.

„Прокуратурата изглежда вижда министър-председателя като неадекватен човек, щом го оправдава с това, че нямал „желанието и целта“ да подбужда към престъпления“, коментира адв. Маргарита Илиева, правна директорка на БХК. „Това означава, че според нея той нито знае какво говори, нито знае, че незаконното задържане, принудата и насилието са престъпления в Република България, още повече – когато са расистки мотивирани. Един министър-председател обаче следва да осмисля какво говори и следва да се предполага, че е така“, допълни тя. ♦