Комитетът по правата на човека отправи своите заключителни наблюдения и препоръки към България

|

На 1 ноември 2018 г. Комитетът по правата на човека на ООН (КПЧ), органът, който наблюдава спазването на най-важния договор по правата на човека на тази организация, Международния пакт за граждански и политически права, отправи своите заключителни наблюдения и препоръки към България след прегледа на поредния периодичен доклад на страната, който се състоя на 16 и 17 октомври 2018 г. в Женева. КПЧ констатира редица проблеми с прилагането на разпоредбите на Пакта и формулира голям брой препоръки. По-важните от тях са:

  • Във връзка с многобройните случаи на престъпления от омраза и реч на омраза спрямо роми, представители на религиозни малцинства, ЛГТБИ, мигранти и други групи Комитетът препоръчва приемане на изменения в Наказателния кодекс и в Закона за радиото и телевизията с цел включване и на други мотиви и признаци, като например сексуалната ориентация и джендърната идентичност, за защита срещу престъпления от омраза и реч на омраза. Комитетът препоръчва ефективно прилагане на действащите разпоредби на наказателното право, за да се гарантира, че извършителите на такива престъпления ще бъдат преследвани и ще получават подходящи наказания.

  • Комитетът изразява загриженост относно липсата на каквато и да е възможност за легализиране на еднополовите съюзи в България и препоръчва премахване на всякаква дискриминация, основана на сексуална ориентация и джендърна идентичност, включително чрез изменение на Закона за защита от дискриминация и други закони.

  • Комитетът препоръчва засилване на борбата с дискриминацията на ромите в сферата на жилищата, образованието, здравеопазването и трудовата дейност. Той специално препоръчва изменения в Закона за устройството на територията с цел въвеждане на принципа на пропорционалност при разрушаване на незаконни постройки и избягване на принудителните евикции.

  • Комитетът изразява загриженост от забавянето на реформата на законодателството, свързано със запрещението и с продължаващата дискриминация на хората с увреждания във всички сфери на обществения живот, включително при упражняването на техните избирателни права. Той препоръчва ускоряване на деинституционализацията на грижата за лица с увреждания и защита от насилие на настанените в психиатрични институции и в домове за социални грижи.

  • Според Комитета насилието срещу жени в България достигнало „тревожни размери“ и интензитет и са необходими сериозни законодателни и практически мерки за борбата с него. В тази връзка, наред с други мерки, той препоръчва ратифициране на Истанбулската конвенция на Съвета на Европа.

  • Комитетът изразява загриженост за продължаващите случаи на изтезания и физическо малтретиране на хора от органите на реда като и на роми чрез „наказателни нападения“ в ромски квартали. Той също така изразява загриженост за малтретирането от страна на полицията на мигранти, както и за връщането им в страни, в които техният живот и сигурност биха били подложени на опасност. Комитетът за пореден път препоръчва въвеждане на наказателен състав за изтезание в Наказателния кодекс, създаване на независим механизъм за наблюдение и контрол на полицейското насилие, както и въвеждане на ефективни превантивни мерки срещу подобни практики от самото начало на задържането.

  • Комитетът изразява загриженост за многобройните случаи на заплахи и тормоз над журналисти, както и за упражняван политически натиск спрямо журналисти и медии. Той препоръчва ефективна защита на журналистите срещу подобни практики, засилване на медийния плурализъм и създаване на справедливи и недискриминационни критерии за насочване на публичното финансиране на медии.

  • Комитетът препоръчва реформа на законодателството за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и по-нататъшна деинституционализация на детската грижа.

Българският хелзинкски комитет участва в прегледа на изпълнението на задълженията на Република България пред Комитета по правата на човека чрез представяне на алтернативен доклад и чрез лично участие на представител на БХК в брифинг с членовете на Комитета. Голяма част от бележките и препоръките, формулирани в алтернативния доклад на БХК, бяха възприети в заключителните наблюдения и препоръки на Комитета.