Европейският съд по правата на човека осъди България заради прекомерна продължителност на задържането в мигрантски център

|

Жалбоподателят М. М. е лице без гражданство с палестински произход. Роден е през 1991 г. в Дамаск, Сирия. Пристига в България на 22 юли 2008 г. Молбата му за получаване на бежански статут е отхвърлена два пъти, след което Държавната агенция за бежанците му дава хуманитарен статут и му издава разрешение за пребиваване. По искане на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) на 13 юли 2013 г. това разрешение е оттеглено и е наредено експулсирането на М. М. заедно с 10-годишна забрана за влизане в страната. ДАНС твърди, че присъствието му представлява опасност за националната сигурност. Настанен е в приемния център в Бусманци край София.

През ноември 2013 г. М. М. е отведен на летище София и качен на полет за Ливан. Тъй като ливанските власти отказват да го приемат, той е върнат обратно в България. При пристигането си в София е задържан на летището, а след това – в Специалния дом за временно настаняване на чужданци в Бусманци. На 4 декември 2014 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) получава искане за привременни мерки и посочва на българското правителство, че жалбоподателят не следва да бъде експулсиран, докато трае производството.

На 14 декември 2013 г. ДАНС нарежда административното задържане на М. М. Той обжалва в Софийския административен съд с аргумента,че задържането не е оправдано, тъй като изпълнението на експулсирането е спряно. Административният съд потвържава задържането, но по-късно Върховният административен съд го отменя и нарежда М. М. да бъде освободен. Успоредно с тези решения Софийският административен съд нарежда удължаване на задържането на жалбоподателя за още шест месеца. В крайна сметка той е освободен на 16 декември 2014 г. Впоследствие получава удължаване на срока на своето пребиваване до 2018 г.

В жалбата си до ЕСПЧ М. М. твърди, че ако бъде експулсиран в държавата си на произход, Сирия, животът му ще бъде в опасност и ще бъде изложен на риск от нечовешко и унизително третирне. Той се оплаква и от липсата на ефективно средство за защита според българското законодателство, както и че жалбата срещу задържането му не е била разгледана своевременно.

В решението си от четвъртък, 8 юни, ЕСПЧ приема, че спорът, свързан с неговото възможно експулсиране, е решен на национално ниво, след като той е получил удължаване на своя статут в България и заличава жалбата от списъка в този пункт. Съдът обаче намира нарушения на член 5 § 4 от Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията), засягащ правото на обжалване на законосъобразността на задържане в съда, който от своя страна е задължен да се произнесе в кратък срок. Съдът намира, че административните съдилища в България са разгледали жалбата на М. в срокове, които са драстично несъобразни с изискването за „кратък срок“ по Конвенцията. Той присъжда 2000 евро за неимуществени вреди и 3000 евро за разноски по делото.

Председателят на БХК, Красимир Кънев, посочи, че „сроковете за разглеждане на жалбите за преглед на законосъобразността на задържането в специалните домове за временно настаняване на чужденци към МВР (СДВНЧ) в Бусманци са по правило прекомерно дълги и несъобразни с изискването за „кратък срок“ по Конвенцията и допълни, че са „нужни законодателни изменения, с които да се установят кратки срокове както на първата съдебна инстанция, така и при обжалването“.