Видеото е част от проекта "Стани евродепутат",който се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент. Този месец представяме позицията на адвокат Валерия Иларева от Правна клиника за бежанци и имигранти за това как се получава бежански статут в България и закриля ли страната хората, търсещи убежище.

България има добър закон за правата на хората, търсещи убежище в страната. Проблемът е обаче, че твърде малко хора попадат под неговия обхват заради изключително сложните процедури, които гарантират такъв статут. Заради неуредиците България е една от най-нетолерантните държави членки по отношение на уязвими хора, които търсят закрила тук, за което показват и редицата дела в Европейския съд по правата на човека срещу страната, разказа адвокат Валерия Иларева от Правната клиника за бежанци и имигранти.

"Имаме много хубав, красив закон с всички права, които имат търсещите закрила, но как един човек попада под обхвата на този закон", пита адвокат Иларева риторично и обяснява колко сложна всъщност е системата в България.

Един нелегален имигрант, който потърси закрила тук, не влиза в обхвата на закона, когато подаде молба за това, а едва когато тя бъде регистрирана в Държавната агенция за бежанците. "И тук вече възниква една пропаст в България", подчертава адвокатът, защото няма законово определен срок, в който да се случи регистрацията на молбата. Според нея достъпът до закрила е токова произволен, че сме на едно от последните места в Европейския съюз в това отношение.

Големият проблем възниква, защото докато се очаква регистрацията на молбата за убежище, Гранична полиция си върши работата – тя издава заповед за депортиране на нелегалните имигранти и ги задържа в специализираните центрове. Задържането в центровете в Бусманци и Любимец реално обслужва единствено и само депортирането на такива хора, обяснява експертът.

Почти всички търсещи убежище обаче са влезли незаконно в страната и докато чакат молбата им за закрила да бъде регистрирана, те логично се водят нелегални имигранти. Така често се оказва, че застрашени хора са изведени принудително от България, което е голям проблем в бежанското право и най-грубото нарушаване на правото да търсиш закрила – да върнеш човек, без да разгледаш молбата му, подчертава Иларева.

Ако търсещите закрила са минали през Гърция пък, България е намерила вратичка да ги връща обратно въпреки международното право. Според решение на Европейския съд по правата на човека, щом чужденец, минал през гръцката граница, е потърсил убежище в друга държава членка, то тя не може да го върне обратно в Гърция заради нечовешките условия към бежанците там. България обаче изобщо не регистрира молби на търсещи закрила, дошли от Гърция, и ги връща директно като нелегални имигранти. За случая на една иракчанка и нейните деца, минали по този път, адвокат Иларева разказва във видеото.

Веднъж с регистрирана молба, човекът си отдъхва, че поне няма да бъде депортиран, но пък е изправен пред редица нови препятствия. През първата година от регистрирането на молбата, например търсещите убежище нямат право на достъп до трудовия пазар на България. През това време те получават по 65 лв. на месец, като често парите се използват само за храна, най-нискокачествена.

По данни на агенцията за бежанците броят на подалите молба за убежище се е понижил през 2011 г. спрямо 2010 г. От 2003 г.  като цяло тенденцията е на намаляване – не защото сигурността в световен мащаб е станала по-голяма, а защото достъпът до територията на България за получаване на убежище, а след това и самата процедура са много трудни, казва адвокат Иларева. Според нея и присъединяването към Шенген няма да направи България по-привлекателна за бежанците.

Източник: Дневник