Декларации за правата на задържаните в Европа и в България

|

Българският хелзинкски комитет представя работата си в рамките на изследване върху писмените декларации за правата на арестуваните и задържани лица в наказателното производство в България. То е част от по-голямо сравнително проучване, проведено между няколко европейски държави по проект “Достъпни декларации за правата на задържаните заподозрени и обвиняеми лица в Европа”, финансиран по програма Правосъдие на Европейския съюз.  

Защо задържаните трябва да получават писмена информация за правата си?

Първоначалното задържане по подозрение или по наказателно обвинение е сред най-критичните ситуации за заподозрените и обвиняемите лица в едно наказателно производство. Това често е моментът, в който задържаните за първи път научават за подозренията в извършване на престъпление срещу тях, предстои да бъдат разпитвани за тяхната съпричастност към престъпното деяние, докато все още не са организирали защитата си. За времето на първоначалното задържане е характерен и високият риск от психическо и физическо малтретиране на задържаните лица. Обикновено заподозрените и обвиняемите се ползват от нормативно признати права, но ефективността и спазването на тези права зависи от тяхното познаване. Същевременно, поради противоречие на интересите, трудно бихме могли да приемем, че органът, постановил задържането, следва да бъде единственият източник на информация за правата на задържаните лица. Едно от възможните решения за преодоляване на субективния елемент при предоставянето на информация е нейното обективиране на разбираем език в писмен документ.

Какъв е подходът на ЕС?

През 2012 г. ЕС въведе Директива 2012/13 относно правото на информация в наказателното производство. На държавите членки на ЕС беше определен срок до 2 юни 2014 г. да въведат национални законодателни мерки, които осигуряват правата, залегнали в Директивата.

Нейните изисквания са заподозрените и обвиняемите лица да бъдат информирани незабавно за правата си. Тази информация трябва да бъде предоставена на прост и достъпен език, като се вземат предвид конкретните нужди на уязвимите заподозрени и обвиняеми лица, включително непълнолетните, чужденците и хората с интелектуални затруднения. Информацията на задържаните лица задължително се предоставя и под формата на писмена декларация. В декларацията следва да бъде включена информация за две основни групи права – общи процесуални права, които притежават всички заподозрени и обвиняеми лица, без значение дали са задържани или не (право на достъп до адвокат, правна помощ, право на превод и т.н.) и специални процесуални права, които възникват само в случай на арест и задържане (право на спешна медицинска помощ, право на достъп до материалите по делото, право на информиране на консулските власти и едно друго лице, т.н.), както и допълнителна информация за възможността за обжалване на законосъобразността на ареста и преразглеждане на задържането.

Изследване върху декларациите за правата на задържаните

Три години след крайния срок за транспониране на Директивата в Европейския съюз, Българският хелзинкски комитет, в партньорство с Fair Trials, Унгарския хелзинкски комитет, Литовския институт за мониторинг на човешките права и Rights International – Испания, публикува сравнително изследване върху прилагането на задължението за предоставяне на декларации на задържаните в наказателното производство лица. Заключенията от изследването бяха представени на официално събитие в Европейския парламент в Брюксел на 29 май 2017 г., а на 16 юни в София БХК оповести констатациите и препоръките от националното изследване по темата. Резюме от него може да бъде видяно тук.

Къде има нужда от допълнителна работа

Общоевропейски проблеми, идентифицирани в сравнителното изследване

  • На практика, на задържаните лица не винаги се предоставят декларации за правата.

  • Там, където се предоставя декларация за правата, често не се дава достатъчно време на хората да я прочетат и разберат. В Испания например някои от интервюираните съдии и преводачи споделиха, че заподозрените и обвиняемите лица получават много информация за кратко време и трудно могат да я асимилират.

  • В някои държави от ЕС не всички права са включени в декларацията за правата. Във Франция например не се предоставя информация за правото на правна помощ.

  • Писмен превод на декларацията за правата не винаги се предоставя на лицата, които не разбират език. Например в Литва властите осигуряват само устен превод.

  • Полицейските власти продължават да се опитват да разубедят хората да упражнят правата си, особено що се отнася до правото на достъп до адвокат и правото на лицето да запази мълчание, а на много места няма достатъчно гаранции за предотвратяване на тази практика.

  • Най-голямото предизвикателство обаче е достъпността на декларациите за правата. В повечето държави документите са написани с правна терминология, сложни изречения и в объркващ формат, което извънредно много затруднява непрофесионалистите в разбирането на техните права. На други места декларациите за правата са прекалено опростени и не предоставят достатъчно информация за пълното разбиране на правата.

Специфични проблеми, идентифицирани в националното изследване за България

Като най-съществен и специфичен само за България проблем се очертава непризнаването на качеството на “заподозрени в наказателното производство” на лицата, които са задържани от полицията по подозрение за извършено престъпление, но спрямо които формално няма повдигнато обвинение. В резултат, тази категория задържани лица остава лишена от всички фундаментални процесуални права на защита във воденото срещу тях разследване, изброени в Директивата, а декларациите за правата, които получават, съдържат единствено информация за правата им на задържани лица.  Само през 2016 г. броят на задържаните от органите на полицията заподозрени лица е бил близо 45 000.

Можете да се запознаете с цялото европейско изследване върху декларациите за правата на задържаните ТУК, както и с българския доклад ТУК.