Циганите са бъдещето на България

|

Както искате разбирайте това заглавие. Все ще е вярно. Много ще го прочетат като заплаха. И ако подобно бъдеще ги плаши, тогава ще трябва да си останат уплашени. Циганското население расте, българското намалява. Сега са 10%, ще станат 20%, после може и 30%. Българите ще избягат от България и циганите ще се превърнат в нейно бъдеще. Какво могат да направят българите?

Нищо. Да се крият, заключат или да напуснат страната, което не е никак трудно в днешно време, Европа е отворен свят. Може би наследникът на Саркози дори ще даде политическо убежище на онези българи с доказана древна чиста тангреста кръв.

Това, че циганите са бъдещето на България, може да се разбере и по друг начин. В България има около 10% цигани. Те са млади, енергични и необразовани за разлика от българите, които са все по-стари, все по-неенергични и, както върви, все по-необразовани. Поне тези, които остават в България.

Какъв е логичният извод от това уравнение? Прост. Ако младите цигани се образоват, те могат да изхранват старите българи. Звучи просто, но, както знаят всички образовани и необразовани българи, задачата никак не е проста, защото ние всички, от Саркози, през Бойко Борисов до всеки шофьор на такси, гледаме казуса през максимата, че от всяко дърво свирка не става.

И няма да е никак просто. Защо обаче, ако стават едни чудеса, като това една от нациите с високи образователни стандарти (българската) да загуби базовата си образованост до степен на 1/3 неграмотност, да не стават и други чудеса. Като това циганската общност от необразована да стане образована? Един глупав професор и депутат беше писал преди време, че циганите били генетично различни.

Ако му повярваме, както впрочем много хора скрито му вярват, то може да се окаже, че индийският ген на циганите по-скоро им дава предимство в образоваността и предприемчивостта – двата фактора, които много наблюдатели смятат, че са единственият ни шанс да излезем от блатото.

Нека обаче не се осланяме на гени. Надежда може да открием и другаде. Ако приемем, че циганите са бъдещето на България, тогава ние трябва да инвестираме в това бъдеще. Как инвестира човек в бъдещето си? Главно като се грижиш за хората, които ще ти го осигурят. Като ги образоваш по начин, който ще им помогне да се грижат за бъдещето ти и като им помогнеш да заемат позиции на растеж и влияние.

Това, че циганинът не подлежи на ред и образование, е малограмотен предразсъдък. Проблемът е, че постоянното обезграмотяване на българското население постоянно ще задълбочава този предразсъдък. Това ще рече, че колкото по-неграмотен става българинът, толкова по-неграмотен ще му се струва циганинът. Затова България трябва да действа много бързо, преди усещането на българина за тоталната необразоваемост на циганина да е стигнало критична точка.

Въпросът с образоваността на циганите не бива да се разглежда единствено като тяхно право. Той е също и въпрос за националното благоденствие, икономическото развитие, пенсионната система и демографските трусове. Когато някой изхарчи 1000 лева за каквото и да било циганско нещо, се надига вой. Откъде накъде ще дават повече пари на циганите, отколкото на българите. Това е обаче все едно да се бунтуваш, че някой е дал пари за път към село, в което нямаш роднини.

Инвестицията в образованието на циганите е национална инвестиция. Тя не е месечна дажба. Само ако се гледа като дългосрочна национална инвестиция, тогава ще е възможно тези пари да се харчат интелигентно. Вярно е, че много пари, изхарчени за цигански дела, са като вода, излята в пясъка. Това е така, защото ние ги даваме (а често и вземаме) тези пари, за да се отървем от проблема, а не да го решим. И за да се отчетем – пред Европа, пред съвестта си или пред нещо друго неясно и отвлечено.

Разбира се, с повече безплатни учебници или с по-скъпа дограма за самосегрегиралите се цигански училища няма да променим нищо. Най-много да засилим собствения си гняв, че пак сме хвърлили пари на циганския вятър. Циганите имат нужда от граждански лидери и примери, с които да се гордеят не само в затворената си среда, но и в отворената национална и международна среда.

По-време на последната президентска американска кампания една женица на спирката ми каза по повод на Обама: "Ами то и нас скоро цигани ще ни управляват." Казах си: "Дали това не е прекалено оптимистично твърдение? Дали сме направили достатъчно, за да може синдромът "Обама" да ни се случи и на нас?"

Не, не сме. България има нужда от цигани лейтенанти, полковници и генерали. България има нужда от цигани сестри и лекари. От цигани полицаи и полицейски началници. От цигани учители и директори на училища. От цигани началници на отдели и министри. От цигани футболисти и тенисисти.

За онези, които са увлечени от идеите за равноправие и човешки права, това е естествено поведение. За останалите, по-егоистично настроените, това е въпрос на интерес. Защото така или иначе циганите са бъдещето на България. Въпросът е не как да се примирим с този факт, а как да го използваме.

Източник: Дневник