БХК - Сотир Цацаров няма необходимите професионални качества

|

Близо две седмици след писмото на пловдивски магистрати в защита кандидата за главен прокурор и настоящ председател на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров, сега пък писмо до Висшия съдебен съвет изпратиха от Българския хелзинкски комитет. Този път писмото съдържа отрицателно становище и твърдения, че Сотир Цацаров няма необходимите професионални качества, за да бъде главен обвинител в държавата. Още за критиките към него и за мотивите да напишат това писмо от БХК сега ще разговарям с Маргарита Илиева, която представлява организацията.

Г-жо Илиева, защо написахте това писмо до ВСС, каква бяха мотивите на БХК да напише тези думи, в които главен обект е кандидата за главен прокурор Сотир Цацаров?

Маргарита Илиева: Първо, да кажа, че това не е просто писмо, това е становище официално, което е написано и представено на ВСС съвет на основание на приетите от самия Висш съдебен съвет процедурни правила за избора на кандидати за главен прокурор – т. е. ВСС е дало такава възможност на организации като нашата и ние използваме тази официална възможност да допринесем за процеса по избор на главен прокурор. Това е една от най-важните длъжности в държавата. Сега по въпроса защо становището ни е отрицателно. Накратко казано, съдията Цацаров – такъв, какъвто се е доказал през годините в практиката си и като съдебен началник също така е човек, който в това си именно качество – на съдия сътрудничи на държавата, на полицията, на прокуратурата да бъдат осъждани хората, които полицията и прокуратурата посочат като престъпници. Това не е поведение на съдия или въобще на какъвто и да е участник в един процес в правораздавателната дейност, което е съвместимо с върховенството на закона. Знаете, че съдията трябва да стои настрана от двете страни и двете страни трябва да бъдат равни и той трябва да взима решения не на базата на някакви политики, това е работа на другите две власти в държавата, не на съдебната, съдията трябва да взема решения само на базата на закона и доказателствата по делото като формира за тях вътрешно убеждение. Това да съществува политика, наказателна политика в един съд – такава с каквато г-н Цацаров се хвали, че има по-твърда в пловдивските съдилища, е несъвместима с това съдията по конкретното дело да вземе решение единствено въз основа на доказателствата и на закона. По принцип не може да правораздава по целесъобразност и не може да обслужва държавата, защото трябва да бъде независим и безпристрастен арбитър и страните да са равни пред него.

Р. П.: Да, в становището на БХК се цитира именно изявление именно на председателя на Пловдивския окръжен съд, че местните съдилища провеждат по-твърда наказателна политика като последното словосъчетание „по.твърда наказателна политика” е цитат от неговите думи. Това ли е, има ли други аргументи в подкрепа на вашето становище с отрицателен знак и с твърдението, че той не е подходящ кандидат?

М. И.: Първо, тази по-твърда наказателна политика както той сам я нарича и хвали е обективирана освен с негови изявления и с цифри. Процентът на осъдителните присъди в този съдебен район – пловдивския е много по-висок от средната европейска стойност – т ой е между 95 и 98,5 %, средната европейска стойност е 80 %. За да не обременявам слушателите с повече статистика ще направя просто извода, че тези съдилища всеки, буквално почти всеки, който прокуратурата обвини – съдилищата осъждат, значи, че съда и прокуратурата в Пловдив си сътрудничат, а това е дълбоко нелигитимно.

Друго нещо, което показва същата нагласа, същото разбиране неконституционно и същата практика това са редовните срещи, които г-н Цацаров като председател на съд е провеждал и може би продължава да провежда с местни ръководители на полицията и прокуратурата така, че да има институционално взаимодействие – институционално единодействие – това е същата проява на пристрастност, дълбоко нелигитимна пристрастност към държавното обвинение.

Това категорично не е нещо, което един съдия може да си позволи. И фактът, че той си го е позволявал и като съдебен началник показва, че този човек или не разбира, или просто нехае за върховенството на закона, с което тези неща са несъвместими. Също такова подобна проява е неговото отношение и на практика, и на думи – пак ние се позоваваме на негови изявления в медиите, по отношение разрешаването на употреба на спецални разузнавателни средства – тъй наречените СРС, той казва открито, че не е привърженик на тезата, че СРС-тата трябва да се използват в краен случай. Това обаче е тезата на закона – законът е този, който казва, че СРС се използват тогава, когато не могат по друг начин да бъдат събрани доказателствата - т. е. в краен случай. Значи г-н Цацаров като съдия и съдебен началник си позволява да казва, че той не е привърженик на закона. Как такъв човек да бъде, изобщо на каквато и да било длъжност в съдебната система, камо ли пък главен прокурор – човек, който открито показва, че пренебрегва не само закона ами и това, което стои зад закона за СРС и тази негова норма за изключителността на способа СРС и едно фундаментално лично право – това е правото на неприкосновеност на личната сфера. То е и конституционно право, то е и международно гарантирано право. Съдия Цацаров не се интересува от тези неща и по тази причина не става за главен прокурор.

Р. П.: Искам да ви попитам, ако Сотир Цацаров е така да кажем главен герой в това становище имате ли наблюдения или те са неутрални върху Галина Тонева и Борислав Сарафов – другите двама кандидати за главен прокурор, защото предполагате и вие, че в този момент и г-н Цацаров, и неговите привърженици ще кажат, че това е лична атака срещу него. В този смисъл какви са наблюденията ви върху другите двама кандидати?

М. И.: Аз ако ми позволите да изразя известно несъгласие в постановката на въпроса – това не е лична атака, защото всичко, което ние казваме в становището опира на факти, а това са публично известни факти. За всяка наша констатация има бележка под линия, в която встъпваме или на изявление на самия Цацаров или на данни от Националния статистически институт.

Р. П.: Това е така. Аз се базирам на стандартните реакции в такъв момент.

М. И: Няма нужда да имаме становище за всички останали кандидати, за да бъде легитимно това становище. Не сме изследвали дейността на Сарафов, не мога да взема становище за него. За г-жа Тонева мога да кажа някои неща, но ние мислим, че е важно да вземем отношение именно към Цацаров, защото от всичко, което се случва е видно, за мен поне е видно, че именно той ще стане главен прокурор, защото именно той е избраникът на властниците и целият този процес по избиране на главен прокурор е всъщност театър и другите кандидати са там не с реален шанс. И това е голям проблем, голям проблем е да бъде предварително избран и то не от ВСС, а от другата власт – изпълнителната, да бъде избран човек без състезание, защото е харесан от Цветанов и Борисов, а той им харесва точно за тези неща, които изброих досега. Харесва им, защото обслужва държавата в нейната тъй наречена борба с престъпността без оглед основите на правосъдието – това, че съда е независим.

Р. П.: Възможно ли е според вас при избора на главен прокурор да се повтори варианта, сценария, който в момента виждаме с избор на конституционен съдия – казусът Гугушева, предшестван от сагата Марковска?

М. И.: Вижте, тези две истории са дълбоко омерзителни, те са толкова жалки и двете, че аз не мога да кажа, че искам да се повтори една подобна история. Но от друга страна е добре да се премине през подобна нечистота и да се предотврати един лош избор. По-добре да мине един такъв болезнен за обществото процеси да предотвратим случването на нещо, което в следващите 7 години изобщо не може да бъде пренебрежимо, нещо, което е много сериозно за държавността, а отколкото да бягаме от допирателната с тези болезнени, неприятни процеси.

Р. П.: Съвсем накратко. Смятате ли, че ако досега сте считали, че избора на Сотир Цацаров е сигурен, с подобни действия като например вашето становище, възможно ли е да бъде осуетена тази сигурност и да бъде постигнато някакво обективно вземане на решение?

М. И.: Да, аз мисля, че трябва да се поправя, не мисля, че избора му е сигурен, мисля, че е сигурно това, че Борисов и Цветанов искат той да бъде главен прокурор и може би други около тях също. Дали обаче е сигурност – не е сигурно. Това зависи и от нас, зависи и от обществото, и то гражданите, и от журналистите, така че даваме тон да се предотврати един порочен избор и да се случи един що годе почтен спрямо обществото избор.

Р. П.: Благодаря за този разговор. Маргарита Илиев от Българския хлезински комитет, разговор за избора на главен прокурор. Днес етичната комисия към ВСС изслушва тримата кандидати, разговор, проведен в Международния ден за правата на човека.

Източник: Радио Пловдив