ПОЗИЦИЯ: Настоящите саботажи срещу свободата на словото нямат аналог в последните две десетилетия по своята дързост и интензитет

|

През последните години България бележи трайно влошаване на свободата на изразяване и срив на професионалните и етични стандарти, поддържащи качеството на медийната среда. През тази година тези тенденции продължиха със засиления контрол над основни медии от страна на управляващите, особено преди изминалите и в навечерието на предстоящите избори. Със съжаление и тревога отчитаме, че последните две седмици ни поднесоха нова поредица от събития, които грубо погазват законовите и професионалните норми за защита свободата на словото, и са ярко доказателство за девалвирането на медиите като коректив на трите основни власти в страната.

На 5-ти септември онлайн издание ПИК, осъждано неколкократно за клеветнически кампании, си позволи да публикува порнографско съдържание, с цел дискредитиране на един от кандидатите в кметската надпревара за столицата. Въпреки че представители на различни институции и политически сили единодушно осъдиха случая, публикацията и до момента е достъпна, а мерки за възстановяване на законовия ред, защита на потърпевшата и косвено засегнатия кандидат-кмет, както и санкциониране на издателя, не са предприети.

Крайната, безскрупулна проява на неетичност и демонстративната увереност, че няма да последват санкции, предизвика спонтанния призив на десетки журналисти за завръщане към професионалните стандарти и опазване на  достойнството на професията. В разпространена позиция под заглавието „Днес е денят“ те поискаха политиците и бизнесът да се разграничат от изданията, които не спазват професионалните и етични стандарти в журналистиката.

Само два дни по-късно обаче голям брой медии, сред които много национални, разпространиха безкритично новина за готвен държавен преврат, почиваща на напълно недостоверни твърдения. Разпространението на неверни факти, очернящо сочените за „заговорници“, не само не беше опровергано официално, а беше легитимирано от министъра на вътрешните работи г-н Младен Маринов.

Поредицата от събития, бележещи краха на медийната свобода, се увенча с решението на ръководството на общественото радио да свали от ефир и да отстрани от работа в ресор „Съдебна система“ критичен журналист, г-жа Силвия Великова, точно в месеца преди избора на нов главен прокурор и в разгара на протестите срещу единствения кандидат за поста – настоящият зам. главен прокурор г-н Иван Гешев. В резултат, в петъчната сутрин радиото замлъкна - за първи път в дългогодишната си история, а БНР обясни оглушителната тишина в ефира с техническа профилактика. Последвалото “възстановяване” на журналистката бе съпроводено с прикачване към нейния ресор на друг, предан на властта журналист, за да се осигури “плурализъм” в една медия, която бездруго като цяло е отявлено проправителствена.

На този фон продължава безкритичното отразяване от страна на редица проправителствени медии на пропагандните акции на обществени и професионални кръгове в полза на единствения кандидат за главен прокурор г-н Иван Гешев и публичното заклеймяване на всички, които се осмеляват да се противопоставят на тази кандидатура.

В навечерието на изборите за местни органи на властта с тревога констатираме как все повече медии започват да се превръщат в пропагандни рупори на политически партии, участващи в изборите, прогресивно загърбвайки стандартите на независимата журналистика.

Българският хелзинкски комитет следи състоянието на правата на човека в България вече повече от четвърт век. Настоящата поредица от саботажи срещу свободата на изразяване и журналистиката като професия, призвана да търси и огласява истината, нямат аналог в последните две десетилетия по своята дързост и интензитет. Те се случват в светлината на 2018 година, когато овладяването на медиите у нас, свързването им с политически и икономически кръгове и натиска над журналистите стана фокус на редица документи на международни организации и партньори (Индекс на свободата на изразяване на „Репортери без граници“, докладът на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, становище на Европейски център за свобода на медиите, заключителна декларация на международната конференция „Медийна свобода и плурализъм“ и др).

Пълния текст на доклада за правата на човека в България през 2018 г. можете да намерите тук.