ПОЗИЦИЯ: Забраната на нови двустранни споразумения за обратно приемане на мигранти е прах в очите

|

На 20 юли 2018 г. Народното събрание задължи правителството да не подписва бъдещи двустранни споразумения за обратно приемане на мигранти. Това решение обаче съставлява политическо изявление, което не поражда никакви юридически или практически последици за държавата.

Още преди присъединяването си към Европейския съюз България бе задължена да подпише споразумения за обратно приемане на свои и чужди граждани с всички държави, членки на ЕС, като едно от многото условия, които страната ни следваше да изпълни по преговорите за присъединяване.

Тези вече подписани споразумения за обратно приемане (реадмисионни спогодби) безусловно обвързват и задължават България да приема обратно на своята територия връщаните от другите европейски държави нейни граждани, но така също и чужденците, преминали транзитно или пребивавали на територията на нашата страна, както онези, на които страната ни е разрешила пребиваване.

По сходен начин, България е обвързана и със задължението да приема обратно и онези бежанци, които след като са били регистрирани в страната ни са я напуснали, за да потърсят убежище в друга европейска държава. Това задължение произтича от Дъблинския регламент. Регламентите на Европейския съюз представляват актове, които имат силата на закон и са задължителни за всички държави членки без избор или изключение.

И към настоящия момент България ежедневно изпълнява тези си задължения, приемайки обратно на територията си както мигранти, така и бежанци. Техният брой не е значителен, но не поради това, че държавата ни отказва техния прием, а по-скоро поради други практически и правни неуредици, съпътстващи като цяло прилагането на Дъблинския регламент и реадмисионните спогодби на практика. Допълнителна причина са и многобройните съдебни решения в редица европейски държави, които спират реадмисиите към България заради недостатъците на националната система и липсата на каквато и да била държавна интеграционна политика дори спрямо непридружените деца и други уязвими лица.

Гласуваното от парламента решение за забрана на нови двустранни споразумения представлява поредната симулация на дейност. По-значителният проблем е, че парламентът, правителството и целият политически спектър от парламентарно представени партии в България за пореден път избират да разделят и радикализират обществото за печелене на политически позиции с ксенофобска и анти-мигрантска реторика. ♦

Коментар от адв. Илиана Савова, директор на програмата на БХК за правна помощ на бежанци и мигранти