Стационарната психиатрична помощ и правата на човека в България през 2005 г.

Стационарната психиатрична помощ и правата на човека в България през 2005 г.

Автор: д-р Георги Банков, Станимир Петров, Славка Кукова, д-р Савка Савова


Издадена:


Страници: 128


ISBN: 954-9738-22-1

 

Изтегли безплатно


Цена: Безплатна

Изследването на БХК върху стационарната психиатрична помощ е резултат от наблюдение на 11 държавни психиатрични болници и 8 областни диспансера за психично здраве в България, в които през 2004 г. са били проведени около 25 000 хостализации.  Повод за второто изследване на психиатричните институции (първото изследване бе направено през 2001 г.) е новият Закон за здравето и промяната на процедурата за настаняване на задължително лечение.

Новият закон се предполагаше да създаде гаранции срещу произвола при настаняването в психиатрични заведения, препоръчани от Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото Върбанов срещу България през 2000 г. – настаняване в психиатричен стационар само със съдебно решение след извършена експертиза (за 14 дни) и след експертно становище още в първото съдебно заседание. Изследването на психиатричните болници в страната показа, че новите разпоредби на закона наистина водят до по-къс престой и по-прецизен преглед на основанията за задържане в психиатрия.

Много от съдилищата и психиатрите обаче подхождат формално към нововъведената процедура за задължително настаняване на психично болни в психиатрични стационари. Самият закон изкоренявайки произвола в едно отношение, предложи непрецизни разпоредби, които го насърчиха в друго. Обществеността и институциите в България не предлага подкрепа и съдействие на психично болните и техните семейства, особено когато има “опасно” поведение от тяхна страна. Така за повечето от тях единствена възможност е изолацията и настаняването в болница.

“В повечето посетени болници материалните условия, качеството на медикаментозното лечение и нивото на компетентност и мотивация на персонала не са се подобрили от 2001 г. Необходимостта от по-сериозни усилия за деинституционализация и последователна политика за лечението и интегрирането на психично болните бе изрично подчертана и в последния доклад от 2005 г. на Делегацията на Европейската комисия в България”, обясни г-н Красимир Кънев, председател на БХК.

Въпреки приетата от Министерството на здравеопазването Национална програма за реформа на психичното здраве, която предвиждаше адекватни мерки, на практика стигмата и изолацията на лицата с психични увреждания продължават да са основна пречка за пълноценното им и дълготрайно реализиране в обществото. Заради тази практика над 178 000 души (приблизително толкова са диспансеризираните лица с психични заболявания според статистиката на Националния център за здравна информация) са изключени от обществения живот и достъпа до услуги, образование и труд и затова напълно инвалидизирани.

В новата книга БХК отправя следните препоръки към Министерството на здравеопазването:

- да осъществява адекватен контрол върху психиатричните стационари, който да доведе до единно прилагане на закона в тях,
- да преразгледа политиката по деинституционализация на психично болните, за да стане тя възможно най-бързо реалност,
- да обучава и мотивира персонала в психиатричните стационари да прилага немедикаментозни терапии при лечение,
- да подхожда мултидисциплинарно при лечение на психичната болест,
- да осигурява ефективен достъп до външния свят на хоспиталитизираните психично болни,
- да осигури качествено медикаментозно лечение и рехабилитация.

За автора

д-р Георги Банков, Станимир Петров, Славка Кукова, д-р Савка Савова